На първо четене в сряда Народното събрание прие новия закон за водоснабдяването и канализацията – проект, който се обсъжда от години и предизвика множество дебати. Законът предвижда промени в начина на ценообразуване на водата и въвежда т.нар. такса „водомер“, чието въвеждане се обсъжда още от предишни мандати.
Проектът, който се разработва още от 2020 г., премина през редица редакции и обществени обсъждания, преди да достигне до настоящия си вид. Ако текстовете бъдат окончателно одобрени, цената на водата ще се изчислява по нова двукомпонентна схема. Първата част ще представлява цена за достъп до ВиК услугите – именно таксата „водомер“, а втората – цена за самите услуги: пречистване на водата при входа, доставка, отвеждане и пречистване на отпадните води при изхода на канализационната система.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) запазва правомощията си да определя цените, но ВиК операторите ще трябва да представят нови петгодишни бизнес планове, съобразени с промените в тарифния модел. Регулаторът ще продължи да следи и социалната поносимост на цените по области. Новият закон предвижда всяка от 28-те области в страната да има собствена ВиК асоциация.
Според вносителя – Министерския съвет – окрупняването на ВиК асоциациите ще повиши ефективността чрез икономии от мащаба и централизирано управление по принципа „една област – една асоциация – един оператор“.
При гласуването „за“ бяха 118 депутати, „против“ – 74, а шестима се въздържаха. Подкрепа за законопроекта дадоха ГЕРБ–СДС, „ДПС – Ново начало“, „БСП – Обединена левица“, „Има такъв народ“, един представител от МЕЧ и един независим народен представител.
Министърът на регионалното развитие Иван Иванов посочи, че от общо 265 общини в страната, 15 имат собствени ВиК дружества, като едва две от тях са финансово стабилни. Останалите са в тежко състояние, а някои вече подават заявления за присъединяване към ВиК холдинга. Иванов предупреди, че неприемането на закона може да доведе до загуба на европейски средства, докато прилагането му ще създаде предпоставки за по-добро управление на сектора.
От ГЕРБ–СДС Младен Шишков припомни, че проектът е бил пускан за обществено обсъждане шест пъти през последните пет години. Според него, макар да има слабости, законът трябва да бъде приет, за да се даде ход на реформата. Той отбеляза, че към момента около 43 000 души (0.006% от населението) са на воден режим – по-малко от миналата година дори в пиковите месеци. Николай Нанков от същата парламентарна група добави, че между първо и второ четене трябва да се прецизира въпросът с консолидацията на функционален принцип.
Йордан Иванов от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ изрази мнение, че законът намалява конкуренцията и концентрира властта в държавата, като отнема правомощия от кметовете, без да гарантира по-високо качество на услугите.
От „Възраждане“ Ангел Славчев обяви, че партията е категорично против таксата „водомер“. По думите му, проектът води към национализация на общинските ВиК дружества, а следващата стъпка може да бъде отдаването на ВиК холдинга на концесия.
Изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“ Ирена Георгиева обаче заяви, че подобни твърдения са неверни. Тя посочи, че консолидираният отчет за 2024 г. показва печалба от 5 млн. лв. и че холдингът няма собственост върху публична инфраструктура, следователно не може да я отдава на концесия.
Бившият регионален министър Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) определи приемането на специализиран закон за ВиК като важна стъпка напред. Според нея той ще създаде основа за бъдещи инвестиции и ясно разпределение на отговорностите между институциите.
Ремзи Осман от „Алианс за права и свободи“ подчерта, че около 90% от текстовете в проекта вече съществуват в действащи нормативни актове, но сега се систематизират в един закон. Той обаче изрази несъгласие с предложението обособените територии да съвпадат с административните области и настоя за въвеждане на няколко ценови скали.
Депутатът от „Има такъв народ“ Венцислав Асенов заяви, че формацията ще подкрепи проекта на първо четене, като ще внесе свои предложения до второто. Срокът за това бе удължен до 19 ноември.
Според Виолета Комитова от МЕЧ, бивш министър на регионалното развитие, със закона се увеличават ВиК асоциациите, а общинските дружества ще бъдат включвани в тях принудително, въпреки несъгласието на Националното сдружение на общините.
Красимира Катинчарова от „Величие“ допълни, че част от обектите, предвидени по НПВУ, вече са отпаднали от първоначалния инвестиционен пакет, което поставя под въпрос аргумента за спешното приемане на закона.
