Африка и началото на нов океан
Геоложкият процес се развива по протежение на Източноафриканския рифт (EAR) – зона, в която източната част на Африка, известна като Сомалийската тектонична плоча, бавно се отделя от по-обширната Нубийска плоча, изграждаща по-голямата част от континента, пише Newsweek. Разделянето протича изключително постепенно и пълното му осъществяване ще изисква десетки милиони години, тъй като годишното движение възлиза на едва няколко милиметра.
Едновременно с това Нубийската и Сомалийската плоча се раздалечават и от Арабската плоча на север, което води до оформянето на Y-образна система от рифтове. Точката, в която тези плочи се срещат, се намира в региона Афар в Етиопия – т.нар. „тройна точка“. Това е едно от малкото места на планетата, където се пресичат три активни тектонични рифта: Етиопският рифт, рифтът на Червено море и рифтът на Аденския залив.
Създаден през миоцена преди приблизително 25 милиона години, Източноафриканският рифт започва от тройната точка в Афар и днес се простира на около 3 500 километра – от Червено море до Мозамбик. Източният му клон преминава през териториите на Етиопия и Кения, докато западният следва дъгообразна линия от Уганда до Малави.
В района на Афар земната кора вече е силно изтънена, а на места теренът е разположен под морското равнище. Две от разклоненията на рифта вече са залети от водите на Червено море и Аденския залив. Учените смятат, че когато долината, която ги свързва, потъне достатъчно, морската вода ще започне да навлиза навътре, което ще доведе до формирането на нов океански басейн между разделящите се плочи.
„Скоростта на разтягане е най-висока на север, затова нови океани ще започнат да се формират първо там“, заяви геофизикът от Virginia Tech д-р Сара Стампс пред ECONews.
Според изчисленията тектоничните плочи се отдалечават средно с около 7 милиметра годишно. Поради това създаването на пространство, достатъчно за цял океански басейн, ще отнеме изключително дълъг период от време – милиони години. Въпреки бавния характер на процеса, той може да окаже по-ранно въздействие върху човешкия живот чрез повишен сеизмичен и вулканичен риск.
Земната кора е изградена от между 15 и 20 тектонични плочи, които се движат бавно върху разтопената магмена мантия под тях. Геолозите отдавна предполагат, че под района на Афар се намира мантиен плюм – възходящ поток от горещ материал, който улеснява разкъсването на земната кора. Изследване, публикувано този месец в Journal of African Earth Sciences, представя нови данни за магнитната структура на земната кора в региона Афар и за механизмите, по които Африканският континент се разделя.
Анализ на магнитни данни от края на 60-те години на миналия век показва, че първоначално Африка и Арабия са се разделили по една основна пукнатина, свързана с рифтовете на Червено море и Аденския залив. Африканският рифт се е оформил на по-късен етап, вероятно под влиянието на мощен мантиен „суперплюм“, и продължава да бъде активен и днес.
Изследване, публикувано през юни миналата година в Nature Geoscience, предполага, че разцепването може да се поддържа от пулсиращи потоци от разтопена скала, наподобяващи сърдечен ритъм, които се издигат от дълбините на планетата.
„Установихме, че мантията под Афар не е нито еднородна, нито статична – тя пулсира, а тези пулсации носят отчетливи химични сигнатури“, заяви водещият автор и геолог Ема Уотс. „Тези възходящи импулси от частично разтопена мантия се насочват от раздалечаващите се плочи отгоре. Това е от ключово значение за разбирането ни за взаимодействието между вътрешността на Земята и нейната повърхност.“
