Фаюмските портрети оживяват в Рим: над 110 антични шедьовъра в „Ара Пачис“

Фаюмски погребален портрет на мъж от римския период в Египет Фаюмски погребален портрет на мъж. Снимка: Jebulon / Wikimedia Commons, CC0.

Над 110 антични произведения събират Египет и Рим в новата изложба „Силата на портрета. Египет и Рим. Лицата от Фаюм“ в музея „Ара Пачис“. Експозицията е отворена до 2 май 2027 г. и включва близо 50 фаюмски портрета, мумии, погребални маски, рисувани савани, мраморни бюстове и древни накити.

Това е рядка възможност едни от най-разпознаваемите лица на Античността да бъдат видени заедно. Част от дървените панели напускат египетските колекции за първи път, а сред централните произведения е наскоро реставрираното „Тондо на двамата братя“ от Египетския музей в Кайро.

Какво представляват фаюмските портрети

Фаюмските портрети са рисувани върху тънки дървени плоскости между I и III век сл. Хр. Те са поставяни върху лицето на починалия между лентите на мумията. Името им идва от оазиса Фаюм, където са открити много от най-известните образци, но подобни произведения са намерени и в други части на Египет.

За разлика от идеализираните погребални маски, тези лица изглеждат индивидуални: виждат се прически, бръчки, обеци, огърлици и различни изражения. Художниците са използвали темпера или енкаустика — техника, при която пигментите се смесват с восък. Именно цветът придава на портретите необичайна жизненост дори две хилядолетия по-късно.

Защо изложбата в Рим е необичайна

Официалната страница на музея „Ара Пачис“ посочва, че в света са запазени по-малко от хиляда подобни дървени портрета. Те са крехки и рядко пътуват, затова събирането на толкова голяма група в една експозиция е изключение.

Почти 50 панела идват от Египет. Лувърът предоставя още 23 произведения, включително редки рисувани ленени савани от Антиноопол. В изложбата участват и творби от Метрополитън, музея „Гети“, германски колекции и италиански археологически музеи.

Срещата на три култури

Портретите са създадени в Египет след включването му в Римската империя — среда, в която египетски погребални обичаи, гръцка живописна традиция и римски представи за обществен статус се преплитат. Затова изложбата не разглежда лицата като изолирани картини, а ги поставя до маски, скулптури, бижута и погребални предмети.

Тази историческа връзка отличава темата от класическите разкази за египетските пирамиди. Тук фокусът не е върху монументалното строителство, а върху човека — как е искал да бъде запомнен и какво са разкривали дрехите и накитите му за неговото място в обществото.

Кои произведения са сред акцентите

  • „Тондо на двамата братя“ — един от най-значимите оцелели примери за антична живопис, реставриран в Египет с участие на италиански специалисти.
  • Исидора — изящен женски портрет от колекцията на музея „Гети“.
  • Ейрене — портрет от Щутгарт, върху който е запазено името на жената и молитва към Озирис.
  • Новооткрит младежки портрет — намерен при разкопки на италианска археологическа мисия и показан публично за първи път.

Практична информация за посещение

Изложбата е в изложбеното пространство на Museo dell’Ara Pacis, Via di Ripetta 180, Рим. Работното време е всеки ден от 9:30 до 19:30 часа, като последният вход е един час преди затваряне. На 24 и 31 декември музеят работи до 14:00 часа; не работи на 25 декември и 1 май.

Самостоятелният билет за изложбата е 17 евро, а намаленият — 15 евро. Има и комбинирани билети за музея и изложбата. Посетителите трябва да проверят актуалните условия на официалния сайт преди пътуване.

Защо тези лица продължават да въздействат

Фаюмските портрети съкращават дистанцията до древността. Вместо владетели и богове виждаме хора с разпознаваеми черти, мода и лични украшения. Това ги прави едновременно археологически документи и произведения, които могат да бъдат възприети почти като съвременни портрети.

Интересът към тях се вписва в по-широкото внимание към опазването и движението на културни ценности — тема, която отново излезе на преден план след кражбата на съкровища от Лувъра и последвалото разследване на френската прокуратура.

Проверени източници

Фаюмски погребален портрет на мъж, Национален археологически музей в Атина. Снимка: Jebulon / Wikimedia Commons, CC0.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *