Изпълнителната агенция по лекарствата е установила около 70 сайта, които предлагат неразрешени лекарствени продукти, включително пептиди. Към 10 октомври са свалени по-малко от пет платформи, а в два случая вече има съставени актове.
Данните бяха обявени от ръководството на ИАЛ и здравния министър Катя Ивкова. По думите на изпълнителния директор на агенцията Богдан Кирилов основната пречка е, че много от домейните са регистрирани извън България и често извън Европейския съюз.
Какво установи проверката на ИАЛ
Проверката обхваща сайтове и онлайн платформи, които предлагат продукти без необходимото разрешение. Част от тях се популяризират и през социалните мрежи. Агенцията е съставила списък на популярни лица, рекламирали такива продукти, съобщи БНТ.
Предвидените санкции по Закона за лекарствените продукти достигат приблизително 38 000 евро. Здравното министерство е поискало предложения за нормативни промени, тъй като според министъра в наказателното законодателство има празноти.
Защо свалянето на сайтовете е трудно
Когато домейнът, хостингът и операторът са извън страната, българските институции не могат да приложат същия бърз административен ред, както при местен търговец. Нужни са контакти с чужди регистратори, хостинг компании и компетентни органи, а междувременно платформата може да се премести на нов адрес.
Това обяснява разликата между установените около 70 сайта и по-малко от петте свалени до момента. Тя не означава, че останалите са признати за законни, а че техническото и правното им спиране е по-бавно.
Какъв е рискът за купувачите
Дори опаковката да изглежда като тази в аптека, при покупка от нерегистриран източник няма гаранция как продуктът е произведен, транспортиран и съхраняван. Според Европейската агенция по лекарствата фалшифицираните лекарства могат да съдържат неправилна доза, нискокачествени или различни съставки и подвеждаща информация за произхода.
Рискът не е само продуктът да не подейства. Възможни са нежелани реакции и опасни взаимодействия с други лекарства. Затова съмнително ниската цена, обещанието за „гарантиран“ ефект и продажбата на продукт, който обичайно изисква рецепта, са предупредителни сигнали.
Как да проверим дали онлайн аптеката е законна
- Потърсете общото европейско лого за законна онлайн продажба на лекарства;
- кликнете върху логото — то трябва да отвори страницата на търговеца в регистъра на националния компетентен орган;
- проверете дали държавният флаг в логото съответства на страната на регистрация;
- не продължавайте покупката, ако търговецът липсва в националния списък;
- не приемайте за доказателство снимка на лого, която не е кликаема или води към друга страница.
Европейската комисия уточнява, че лого с флага на ЕС не е автентично — използва се националният флаг на държавата, в която аптеката или търговецът е регистриран. Самото изображение също не е достатъчно: връзката трябва да води към официалния регистър.
Какво да направите при съмнителна оферта
Не изпращайте плащане и не предоставяйте данни за карта. Запазете адреса на сайта, скрийншот на офертата и профила, от който е рекламирана. Сигнал може да бъде подаден до ИАЛ, а при измама или неправомерно използване на платежни данни — и до полицията и банката.
Темата се вписва в по-широкия проблем с онлайн измамите. MyDailyMedia вече обясни предупрежденията на БНБ за финансови измами и случая, при който ГДБОП спря нелегална стрийминг услуга.
Какво следва оттук нататък
Здравното министерство ще разгледа предложенията на ИАЛ за промени в правилата, преди евентуален проект да бъде внесен в Министерския съвет и Народното събрание. До приемането на нови текстове контролът продължава по действащия закон.
За потребителите най-сигурният ориентир остава официалната регистрация, а не рекламата в социалните мрежи. Практичен контекст за разходите за лечение дава и проучването, според което 53% от българите доплащат за здраве. При по-широки съмнения за злоупотреби в системата вижте и проверката на МВР, ДАНС и НЗОК.
Снимка: архивна илюстрация от медийната библиотека на MyDailyMedia.
