До 90% достига надценката върху млечните продукти от цената на едро до тази в магазините в България. Това е показала проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), проведена в 50 търговски вериги и дребни търговци с над 500 търговски обекта. За сравнение, в повечето европейски страни надценката е между 25 и 35%.
Анализ на резултатите направиха икономистът Юлиан Войнов и Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Те обясниха защо потребителите нямат яснота за реалното формиране на цените и подчертаха ролята на търговските вериги, които според тях диктуват пазара.
„Темата не е нова. Ние, производителите, говорим за тези надценки от над 7 години, но досега проблемът се замиташе под килима“, посочи Зоров. Той приветства публичното потвърждение от страна на КЗК за проблемите, за които браншът алармира от години – а именно, че крайните потребителски цени са силно изкривени поради действията на търговските вериги и посредниците.
Според Зоров, производителите са възпрепятствани да разкриват публично цените, на които доставят стоките си на търговските вериги, поради клаузи в договорите, които определят тази информация като „търговска тайна“. Това прави невъзможно за обикновените потребители да сравнят реалната доставна цена с тази на щанда.
„Разликата между цената, на която продаваме кашкавал на веригите, и цената, на която се предлага на щанда, достига до 90%“, изтъкна Зоров. Той допълни: „Сиренето е с до 60% надценка, млякото – до 80%. Това са реални числа, установени от КЗК. Проблемът е, че потребителите не ги виждат.“
Зоров посочи още, че въпреки поскъпването на крайните продукти, той не е променял цените към търговските вериги от 1 октомври 2022 г. В допълнение, всяка година се изискват нови отстъпки от страна на производителите.
Икономистът Юлиан Войнов потвърди казаното от Зоров и подкрепи думите си със статистика: „Цените на млечните продукти в България са средно с 25% над европейските, а покупателната способност на българина е около 60% от тази на средния европеец“, заяви той. По негово мнение това е резултат от нарушена конкуренция и липсата на ефективен регулаторен контрол.
Той подчерта, че „същите храни, в същите търговски вериги, но с различен произход – български или западноевропейски, се третират различно. Продукти на големи чужди концерни влизат по договори с по-ниска надценка, докато на българските се слага до 90%“.
Зоров открито заяви, че производителите не разполагат с възможност да поставят условия пред търговските вериги – нито относно пределната надценка, нито по отношение на прозрачността при ценообразуването. „Ако някой се опита да осветли цените, цялата сила на търговските вериги се стоварва върху него – изваждат продуктите ти от рафтовете, въпреки че си платил такси за листване“, каза той.
По отношение на създадения от правителството сайт за наблюдение на цените, Войнов беше критичен, определяйки го като „нефункционален“, тъй като не позволява реално сравнение между продукти, марки или дългосрочни ценови тенденции, което на практика ограничава потребителския контрол.
Зоров бе още по-остър в оценката си: „Държавата бави закона за ограничаване на надценките, въпреки че е минал две обществени обсъждания. Защо? Кой се страхува от прозрачността? За кого работят тези хора – за потребителя или за интересите на веригите?“, попита той.
