Според тълкувателно решение на Конституционния съд по конституционно дело №8/2025 г., докладвано от съдия Красимир Влахов, Наталия Киселова не е имала правомощието да отклони искането на президента Румен Радев за провеждане на референдум относно еврото. Решението е подкрепено от 11 от общо 12 конституционни съдии, като единствено Борислав Белазелков е изразил особено мнение.
В решението си КС посочва, че „председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон“. Съдиите уточняват, че „това правомощие по силата на Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание“.
Съдът на практика постановява, че Киселова не е разполагала с право да откаже да внесе за разглеждане в парламента предложението на държавния глава за национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. В мотивите на КС се подчертава, че според Конституцията източник на държавната власт е народът, който я упражнява непосредствено или чрез органите, посочени в основния закон. Поради това нито един депутат, включително председателят на Народното събрание, не може самостоятелно да решава въпроси, които са изрично възложени на колективния орган, избран от гражданите. Това включва и правомощието да се приема решение за национален референдум.
КС отбелязва още, че единствено Народното събрание има право да вземе решение за произвеждането на национален референдум и да оцени всички законови условия, свързани с неговата допустимост.
В решението си съдът обръща внимание и на факта, че за разлика от актовете на Народното събрание, които могат да бъдат обект на конституционен контрол, актовете на неговия председател не подлежат на такъв. Това вече е било отчетено и при допускането на президентското искане.
Именно затова КС подчертава: „По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се прегражда упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание“.
Същевременно Конституционният съд признава, че няма правомощия да отмени или обяви за нищожен отказа на Киселова. Това на практика означава, че решението има преди всичко разяснителен характер и представлява сигнал към бъдещите председатели на парламента, че не могат да отказват или отклоняват искания за референдум, направени от субекти, които имат законово право да ги инициират.
