53% от пълнолетните българи казват, че са доплащали за здраве. Най-често допълнителните разходи са за лекарства, дентални услуги и преглед при личен лекар или специалист, показва проучване, представено на 29 септември на форум на Българския лекарски съюз.
Изследването е проведено между 10 и 16 септември сред 1000 пълнолетни граждани. Данните описват мненията и личния опит на анкетираните; те не са счетоводен отчет на всички разходи в системата.
За какво доплащат пациентите
Въпросът за конкретните разходи е зададен само на хората, които са посочили, че са доплащали. Техните отговори подреждат на първите места лекарствата, стоматологичната помощ и прегледите при общопрактикуващ лекар или специалист.
Това е важна разлика: резултатът не означава, че 53% плащат непременно за всяка от тези услуги. Той показва общия дял на заявилите доплащане и най-често споменаваните направления.
Какво очакват хората от НЗОК
Трима от четирима участници искат по-широк пакет от медицински услуги, покривани от Националната здравноосигурителна каса. Като водещи проблеми пациентите посочват високото лично доплащане, недостига на лекари и други специалисти и ограниченото покритие на услуги от касата.
Темата идва след решенията за новите рамкови договори. MyDailyMedia обясни по-рано какво следва за пациенти, лекари и стоматолози след одобрението на НЗОК.
Качеството е първи приоритет за 38%
При въпрос за бъдеща здравна реформа 38% поставят качеството на медицинската помощ на първо място. Резултатът очертава двойно очакване към системата: по-малко плащане от джоба и по-надежден достъп до качествена грижа.
Публикуваните данни не дават разбивка по възраст, доход, населено място или вид осигуряване. Затова от тях не може коректно да се заключи кои групи са най-силно засегнати или каква е средната сума на доплащането.
Как лекарите оценяват системата
Сред анкетираните лекари 63% определят състоянието на здравната система като „много добро“ или „по-скоро добро“. В същото време те поставят сред най-сериозните проблеми недостига на медицински сестри и други специалисти, ниското заплащане на медицинския труд и липсата на трайна политика за задържане на младите лекари.
Недостигът на кадри вече е самостоятелна обществена тема. В анализ за критичния недостиг на медицински сестри бяха проследени мащабът на спада и рискът за работата на лечебните заведения.
Къде се разминават пациентите и медиците
Пациентите гледат към личния разход и обхвата на услугите, докато лекарите поставят по-силен акцент върху кадрите, възнагражденията и управлението на публичния ресурс. Двете гледни точки не си противоречат непременно: недостигът на персонал и слабата организация могат да ограничат достъпа, а ограниченото покритие да прехвърли част от сметката към пациента.
Въпросът за контрола върху публичните средства също остава актуален след информацията, че МВР, ДАНС и НЗОК проверяват данни за неправомерно харчене на средства.
Какво показва и какво не показва проучването
- Показва: 53% от анкетираните заявяват лично доплащане за здраве.
- Показва: лекарствата, денталните услуги и прегледите са най-често посочените разходи.
- Показва: три четвърти искат по-широк пакет, покриван от НЗОК.
- Не показва: средна платена сума на човек или общия размер на частните плащания.
- Не показва: разпределение на разходите по доход, възраст или регион.
Какво следва
Резултатите бяха представени на форума „Приоритет: Здраве – от реалността на системата към решенията за бъдещето ѝ“, организиран от Българския лекарски съюз. Реалният тест ще бъде дали обсъжданите решения ще се превърнат в конкретни промени в пакета на НЗОК, достъпа до специалисти, кадровата политика и контрола върху разходите.
Най-важното накратко
- 53% от анкетираните българи са доплащали за здраве.
- Най-често се плаща допълнително за лекарства, стоматолог и медицински прегледи.
- Трима от четирима искат повече услуги да се покриват от НЗОК.
- Пациенти и лекари поставят различни, но свързани проблеми на системата.
- Проучването не съобщава средната сума на доплащането.
Илюстративна архивна снимка: БТА; локално копие в MyDailyMedia.
