Озоновата дупка над Антарктида през 2026 г. е седмата най-голяма за 48 години

Карта на озоновата дупка над Антарктида през ноември 2026 г. по данни на NASA Карта: NASA Ozone Watch, данни от OMPS на NOAA-20.

Озоновата дупка над Антарктида през 2026 г. е седмата най-голяма по средна площ за 48 години сателитни наблюдения. Въпреки големия си размер тя не е сред най-дълбоките, показва новият анализ на NASA. Максималната площ е отчетена на 18 септември, а силният полярен вихър е създал благоприятни условия за разрушаване на озона.

Резултатът звучи тревожно, но не отменя дългосрочния ефект от ограниченията върху веществата, които разрушават озоновия слой. Учените очакват големи колебания между отделните години, защото размерът и дълбочината на озоновата дупка зависят не само от количеството хлор и бром в стратосферата, а и от температурата и циркулацията на въздуха над Антарктида.

Какво показват измерванията за 2026 г.

Според NASA Earth Observatory оценката се базира на средния размер на озоновата дупка между 7 септември и 13 октомври — периодът, в който сезонното изтъняване обичайно е най-силно. По този показател 2026 г. се нарежда на седмо място сред 48 наблюдавани сезона.

Картата за 18 септември показва деня с най-голяма площ през годината. NASA подчертава важна разлика: голяма площ не означава непременно рекордно ниска концентрация на озон. Най-дълбоката дупка в редицата е измерена през 1994 г., когато минималната стойност пада до 73 единици Добсън. Най-голямата площ пък е отчетена през 2006 г.

Наблюденията през 2026 г. са направени с инструмента OMPS на спътника NOAA-20. Предишните десетилетия от редицата съчетават данни от инструментите TOMS, OMI и OMPS на различни американски спътници.

Защо озоновата дупка е била толкова голяма

Основният краткосрочен фактор през тази година е необичайно силният антарктически полярен вихър. Той задържа много студен въздух в стратосферата над полюса. При ниски температури се образуват полярни стратосферни облаци, върху които протичат химични реакции, превръщащи хлорните съединения в активна форма.

Когато слънчевата светлина се върне над Антарктида през южната пролет, активният хлор започва бързо да разрушава озоновите молекули. По-студеният и устойчив вихър обикновено означава по-голяма зона с ниски стойности. Затопляне или разпадане на вихъра може рязко да ограничи процеса, както се случва през някои по-слаби сезони.

Какво всъщност означава „озонова дупка“

Това не е буквален отвор без озон. Учените използват термина за областта, в която общото количество озон в атмосферния стълб пада под 220 единици Добсън. Такива стойности не са наблюдавани над Антарктида преди 1979 г., затова прагът служи за сравнимо очертаване на засегнатата площ.

NASA Ozone Watch публикува ежедневни карти, сезонни графики и данни за площта, минималната концентрация и температурата в стратосферата. Виолетовите и сините цветове на картите показват най-ниските стойности, а жълтите и червените — по-високи количества озон.

Озонът високо в стратосферата поглъща значителна част от вредното UV-B излъчване. Така той защитава ДНК на растенията, животните и хората. Озонът близо до земната повърхност е различен проблем: там той е замърсител, който може да уврежда белите дробове и растителността.

Означава ли голямата дупка, че възстановяването се е провалило

Не. Една година не е достатъчна, за да се съди за дългосрочната тенденция. След бързото задълбочаване през 80-те и началото на 90-те години годишните стойности се стабилизират, но продължават да варират според времето в антарктическата стратосфера.

Главният източник на разрушителния хлор са създадени от човека хлорфлуоровъглероди, използвани в миналото в хладилна техника, аерозоли и други продукти. Те се задържат дълго в атмосферата и достигат стратосферата, където ултравиолетовото излъчване освобождава активен хлор.

Монреалският протокол от 1987 г. въведе глобално ограничаване на производството и употребата на озоноразрушаващи вещества. Ефектът се проявява бавно заради дългия им живот. Моделите, цитирани от NASA, сочат възстановяване на антарктическия озонов слой до нивата от 1980 г. през 70-те години на XXI век.

Какво следва оттук нататък

Учените ще проследят кога дупката ще се свие и затвори за сезона, както и дали силният вихър ще се запази по-дълго от обичайното. По-важна от едногодишното място в класацията е посоката за няколко десетилетия: намаляват ли озоноразрушаващите вещества и реагира ли слойът според прогнозите.

Новината е част от по-широкия поток научни данни, които идват от космически апарати и дистанционни наблюдения. MyDailyMedia проследи и новия прием на NASA за астронавти, както и защо денят на Венера е по-дълъг от нейната година. Откритията в Слънчевата система включват и кандидата за планета джудже 2026 ED138, но земните спътникови измервания имат най-пряко значение за наблюдението на атмосферата ни.

Най-важното накратко

  • Озоновата дупка през 2026 г. е седмата най-голяма по средна площ за 48 години наблюдения.
  • Максималната площ е отчетена на 18 септември.
  • Тя не е сред най-дълбоките дупки в историческата редица.
  • Силният и студен полярен вихър е подпомогнал разрушаването на озона.
  • Една голяма сезонна дупка не отменя дългосрочното възстановяване след Монреалския протокол.

Проверени източници

Снимка: NASA Ozone Watch, данни от OMPS/NOAA-20; локално копие в медийната библиотека на MyDailyMedia.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *