България подготвя покупка на още пет комплекса IRIS-T за противовъздушна отбрана

Мобилна пускова установка IRIS-T SLM на изложението ILA в Берлин Снимка: Matti Blume/Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0; локално копие в MyDailyMedia.

България подготвя покупката на още пет германски зенитно-ракетни комплекса IRIS-T за противовъздушна отбрана. Премиерът Румен Радев обяви на 7 октомври, че Министерският съвет разглежда проект за инвестиционен разход и че очаква договорът да бъде сключен до седмици.

Страната вече има договор за една система IRIS-T SLM. Новият проект трябва да разшири противовъздушната защита и участието на България в инициативата „Европейски въздушен щит“. Предложението е важна стъпка, но само по себе си не означава, че петте комплекса вече са доставени или въведени в бойно дежурство.

Какво точно решава правителството

По информация на Информационния център на Министерството на отбраната кабинетът предлага инвестиция за пет допълнителни зенитно-ракетни комплекса IRIS-T. Паралелно се подготвя процедура за придобиване на висок клас безпилотни системи, с които да се наблюдава българската изключителна икономическа зона в Черно море.

Радев постави противовъздушната и противодроновата защита сред приоритетите на кабинета. Той подчерта, че изграждането на тези способности изисква време, последователност и значителни средства, а не може да стане „от днес за утре“.

Колко може да струват петте комплекса IRIS-T

Окончателна цена по новия договор още не е обявена. Предишната поръчка за една система IRIS-T SLM беше за 182 млн. евро без ДДС. Ако бъде използвана като груб ориентир, стойността на още пет комплекса може да се доближи до 1 млрд. евро, но реалната сума ще зависи от конфигурацията, ракетите, радарите, логистиката, обучението и договорените срокове.

Според Mediapool финансирането се планира чрез европейския механизъм SAFE за преференциални заеми. България е подготвила девет проекта, за които са одобрени заеми за общо около 3,5 млрд. евро.

Какво представлява IRIS-T SLM

IRIS-T SLM е наземна система за противовъздушна отбрана със среден обсег. Комплексът обединява радар, команден пункт и мобилни пускови установки. Целта му е да открива, проследява и поразява въздушни заплахи като самолети, хеликоптери, крилати ракети и част от безпилотните апарати.

Една система не създава пълно национално покритие. Ефективната защита изисква мрежа от сензори, различни по обсег средства, боеприпаси, обучени екипи и интеграция с командните структури на НАТО. Затова бъдещите пет комплекса трябва да се оценяват като част от по-широка архитектура, а не като самостоятелно решение за всяка въздушна заплаха.

Защо темата стана спешна сега

Решението идва след сериозните инциденти с търговски кораби в Черно море. На 7 октомври беше прекратено издирването на екипажа на потъналия „Алфа Уатан“, а случаят постави нови въпроси за наблюдението и реакцията при заплахи по море и въздух.

Българските власти вече признаха сериозен дефицит на антидрон системи за критичната инфраструктура. IRIS-T и специализираните средства срещу малки дронове обаче не са взаимозаменяеми: различните заплахи изискват различни сензори, оръжия и цена на прехвата.

Какво общо има „Европейският въздушен щит“

Инициативата цели европейските държави да купуват и свързват съвместими системи за противовъздушна и противоракетна отбрана. За България това означава по-добра оперативна съвместимост с партньорите от НАТО и възможност за координирано наблюдение и реакция.

Страната участва и в съюзнически учения, включително при придвижване на турска военна техника през България към Румъния. Подобни операции показват защо общите комуникационни стандарти и съвместимото командване са толкова важни, колкото самите пускови установки.

Какво остава неясно

  • точната стойност и пълната конфигурация на петте комплекса;
  • графикът за производство, доставка и въвеждане в експлоатация;
  • колко ракети, радари и машини ще включва договорът;
  • къде ще бъдат разположени системите;
  • как ще се комбинират с бъдещите противодронови способности.

До подписването на договор тези детайли остават предмет на процедурата и преговорите. Сигурното към 7 октомври е, че кабинетът придвижва инвестиционния проект за пет допълнителни комплекса, докато съществуващата поръчка за една система остава отделна.

Снимка: Matti Blume/Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0; локално копие в MyDailyMedia.

Проверени източници

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *