България има сериозни дефицити в защитата на критичната инфраструктура от дронове. Това обяви вътрешният министър Иван Демерджиев на 18 септември 2026 г. след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, свикано от премиера Румен Радев.
Институциите са установили и проблеми при съхранението и охраната на боеприпаси и взривни вещества. Като първа мярка правителството обеща засилено присъствие около обектите, в които такива материали се произвеждат или складират.
Какво установи Съветът по сигурността
По думите на Демерджиев прегледът е обхванал обекти от критичната инфраструктура и складове за боеприпаси. Изводът е, че недостигът на антидрон системи е съществен, а при складовете има слабости както в начина на съхранение, така и в ефективността на охраната.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че са нужни нови антидрон системи и модернизиране на охраната на военните формирования. Правителството не съобщи брой, цена или конкретен срок за доставките, затова засега става дума за набелязани мерки, а не за приключена поръчка.
Кои обекти ще бъдат охранявани по-строго
Незабавният акцент е върху военни складове и предприятия, в които се произвеждат взривни вещества и боеприпаси. Именно около тях трябва да бъде увеличена физическата охрана, докато се подготвят технологичните решения.
Темата продължава по-широкия преглед на охраната на стратегическите обекти, започнал след нови сигнали за риск. Днешното заседание добави конкретен проблем: институциите не разполагат с достатъчно средства за откриване, проследяване и неутрализиране на безпилотни апарати.
Какво представлява защитата от дронове
Една антидрон система може да съчетава радари, оптични и акустични сензори, средства за радиоелектронно противодействие и команден софтуер. Не всяко решение е подходящо за всеки обект: защитата на летище, електроцентрала или склад за боеприпаси изисква различни режими и строги правила за безопасност.
Затова покупката на техника е само част от задачата. Необходими са обучени екипи, постоянни дежурства, ясна координация между МВР, Министерството на отбраната и операторите на критични обекти, както и правна процедура за реакция при засечен дрон.
Как ще се финансират новите системи
Министрите посочиха, че се водят разговори с компании за договори по европейския механизъм SAFE. Инструментът на Европейския съюз е предназначен да подпомага инвестициите в отбранителни способности чрез общи поръчки и дългосрочно финансиране.
България вече участва в европейските разговори за по-широка защита от дронове. Решенията по SAFE обаче ще трябва да покажат каква техника ще бъде избрана, кои обекти са приоритетни и кога системите действително ще влязат в експлоатация.
Защо предупреждението е важно сега
Дроновете вече се използват не само във война, а и за разузнаване, контрабанда, саботаж и прекъсване на работата на летища и индустриални обекти. Дори малък апарат може да предизвика сериозен инцидент, ако навлезе над склад с опасни материали или попречи на въздушното движение.
През август германските власти разследваха инцидент с дрон край летището в Лайпциг, а в България намерен апарат край Кардам предизвика политически спор за реакцията на институциите. Тези случаи не са доказателство за еднаква заплаха, но показват колко различни обекти могат да бъдат засегнати.
Какво остава неясно
- Колко критични обекта в момента нямат достатъчна антидрон защита.
- Какъв бюджет ще бъде отделен и каква част ще дойде по SAFE.
- Кога ще започнат процедурите за доставка.
- Коя институция ще координира общата система за предупреждение и реакция.
- Как ще бъдат отстранени проблемите при съхранението на боеприпаси.
Тези въпроси са ключови, защото признатият дефицит вече е официален, но публично измерим план все още няма. Следващият реален тест ще бъде дали обещаното усилване на охраната ще бъде последвано от договори, срокове и проверими резултати.
Важно е и институциите да разграничат временните мерки от трайната защита. Повече патрули могат да намалят непосредствения риск около отделен обект, но не заменят ранното засичане, техническото противодействие и общия оперативен протокол при въздушна заплаха.
