Комисията за защита на потребителите е установила надценки до 150% при някои хранителни стоки в големите търговски вериги. При млечните продукти разликата между доставната и продажната цена достига 125% за маслото, 99% за кашкавала и прясното мляко и 95% за сиренето, съобщи председателят на КЗП Мая Манолова на 11 октомври.
Това са първи резултати от проверки в пет големи вериги, а не окончателен доклад за целия пазар. КЗП ще представи подробните данни през следващата седмица, включително за промоционалните стоки и продуктите от инициативата „Кошница с грижа“.
Какви надценки е установила КЗП
По данните, представени от Манолова пред БНТ, най-сериозните разлики са при основни млечни храни. Посочените стойности са:
- до 125% надценка при кравето масло;
- до 99% при кашкавала;
- до 99% при прясното мляко;
- до 95% при сиренето;
- до 150% при отделни проверени хранителни продукти.
Надценката показва разликата между доставната и продажната цена. Тя не означава автоматично, че същият продукт е със 150% по-скъп от аналогична стока в друга държава. КЗП обаче приема мащаба на установените разлики като основание за по-задълбочена проверка на ценообразуването и търговските практики.
Какво ще последва след проверките
Комисията ще проверява дали има необосновано увеличение спрямо ценовите равнища от началото на август и дали потребителите са били подвеждани. При доказано нарушение могат да последват санкции, но високата надценка сама по себе си не е автоматично нарушение при всяка стока.
Манолова обяви и намерение да сезира Комисията за защита на конкуренцията за някои разходи по веригата. Сред тях са таксите при електронните ваучери за храна и плащанията за амбалаж, които според КЗП могат да увеличават крайните цени. Темата продължава по-ранни проверки, за които MyDailyMedia писа в материала за контрола срещу високите търговски надценки.
Защо цените на едро също са важни
Новината идва в седмица, когато Индексът на тържищните цени се е повишил с 0,82% до 2,343 пункта, сочи анализът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Най-силно са поскъпнали доматите — с 16,83%, а зелените чушки — с 14,99%.
При млечните продукти движението на едро е по-слабо: кравето сирене е нагоре с 0,23%, кашкавалът „Витоша“ — с 0,15%, а киселото мляко с масленост 3% и повече — с 1,39%. Маслото на едро е поевтиняло с 4,53% за седмица. Тази разлика между отделните движения показва защо доставната цена, разходите и крайната цена трябва да се разглеждат продукт по продукт, а не чрез едно общо число.
За сравнение, в края на септември беше отчетен отделен седмичен скок при зеленчуците — краставиците поскъпнаха с над 22%. По-рано през месеца се повиши и стойността на потребителската кошница с основни храни.
Кои практики са под допълнителна проверка
КЗП проверява и случаи, при които произходът на продукт може да е представен подвеждащо. Като пример беше посочена проверка на картофи, обозначени като български. Тя се извършва съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и трябва да установи действителния произход и качеството на стоката.
Отделен въпрос е дали големите разлики между доставна и крайна цена ограничават достъпа на българските производители до пазара. Подобен проблем вече е бил обект на действия от КЗК, включително проверка за натиск върху производители на плодове и зеленчуци.
Какво да следят потребителите
- редовната цена преди обявена промоция;
- цената за килограм или литър, а не само тази за опаковката;
- дали произходът върху етикета съвпада с информацията на щанда;
- касовата бележка и разликите между етикет и каса;
- официалните резултати на КЗП след приключване на проверките.
Важно е да се прави разлика между данните от конкретни проверени вериги и средната картина за целия пазар. Пълният доклад трябва да покаже при кои продукти и търговци са установени най-големите разлики и дали има нарушения, за които ще бъдат наложени санкции.
Снимка: илюстративен кадър от медийната библиотека на MyDailyMedia.
