Днес ромската общност в България отбелязва Банго Васил, известен още като Василица, Василий или Куция Васил. Това е третият по значимост празник в ромския календар, след Богородица и Гергьовден, и се чества с тридневни тържества, които включват традиции, обичаи и семейни събирания.
Легендите около Василица
Празникът е обвит в множество легенди, които обясняват неговия смисъл и почит към светеца. В някои разкази Банго Василий е застъпник и защитник на ромите – той възстановява разрушен от дявола мост, по който преминават хората от общността.
В други истории светецът е представен като куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или приютява бягащ от врагове циганин. Има легенда, според която Свети Василий спасява целия цигански род от удавяне в бушуващото море. Когато водите заплашвали да ги погълнат, беловласият светец им изпратил ято гъски, по които ромите преминали безопасно до отсрещния бряг. Именно в негова чест празникът се отбелязва на 14 януари и носи името Василица.
Традиции и обичаи
На празничната трапеза по случай Банго Васил обичайно присъстват птиче месо, баница, златаришка яхния, пивко вино и ракия. Първият ден от новата циганска година е особено важен за децата – малките сурвакарчета обикалят домовете и задължително носят дар за домакините, често под формата на шише ракия.
Според традицията, първият човек, който прекрачи прага на дома, определя каква ще бъде цялата година за семейството – затова домакините внимават кого пускат първи в дома си.
