На 23 декември Православната църква отбелязва паметта на преподобни Наум Охридски – един от най-известните ученици на светите братя Кирил и Методий. Наум е най-младият от тях, но приносът му за българската култура и духовност е огромен.
За живота му преди пристигането в България има оскъдни сведения. Смята се, че е родом от Мизия и произхожда от благороден род. Ранните му години преминават в родния му край, а по-късно той се включва в Моравската мисия на Кирил и Методий.
По време на престоя си в Рим, около края на 867 или началото на 868 г., Наум е ръкоположен за свещеник от папа Адриан II. След смъртта на Кирил през февруари 869 г. той продължава мисията заедно с Методий и другите ученици, като участва активно в трудната борба с немското духовенство в Панония и Великоморавия. След кончината на Методий през 885 г. Наум се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий, където получава топъл прием от княз Борис I и подкрепата на българския двор в Плиска.
Това му позволява да работи спокойно и да се отдаде на просветителска дейност. Наум става един от най-активните организатори на Преславската книжовна школа в периода 886–893 г.
През 893 г., когато Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица, Наум поема неговото учителско място в областта Кутмичевица, в град Девол (днес несъществуващ град в южна Албания), където работи до около 900 г. След това се оттегля в манастир край Охрид и продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, който днес е известен като „Св. Наум“.
Наум умира на 23 декември 910 г., след като приема монашеската схима. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му почиват до днес и не са били разкопавани. Скоро след смъртта му той е канонизиран за светец.
Имен ден на 23 декември празнуват всички, носещи имената Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра и Наум – повод за радост, подаръци и благослов за семейството.
