Историята на студентския празник в България започва преди повече от век – цели 117 години. За първи път датата 8 декември е отбелязана през 1903 г. като празник на единствения тогава български университет – Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Поводът е 15-годишнината от основаването му, а Академическият съвет определя датата официално на 30 ноември 1902 г.
Първоначално днешният Софийски университет е започнал като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия в столицата. На 8 декември 1888 г. Народното събрание, впечатлено от добрата работа на курса, приема закон, с който го превръща във висше училище.
През 1920 г. в България се откриват още два университета – днешният УНСС и Икономическият университет във Варна. С времето висшите училища стават все повече, но студентите запазват 8 декември като свой празничен ден.
След 1944 г. е направен опит празникът да бъде преместен на 17 ноември – Международния ден на студентската солидарност. Идеята обаче не се приема, защото датата 8 декември вече е трайно наложена сред студентите. Така през 1962 г. този ден отново е официално възстановен като студентски празник.
На 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите решава 8 декември да бъде неучебен ден за всички висши училища и официален празник на студентите в България.
С течение на времето най-старото висше училище в страната – Софийският университет – и неговите възпитаници утвърждават датата 8 декември като празник на цялата българска студентска общност.
На този ден църквата почита и паметта на Преподобни Патапий. Той е роден в град Тива, край река Нил в Египет, в семейство на християни и израства в дух на благочестие. Когато достига зрелост, се отказва от светския живот, приема монашеството и започва да се подвизава в пустинята, посвещавайки се на труд и молитва.
Славата му скоро се разпространява и мнозина го търсят за съвет и подкрепа. За да възвърне тишината и уединението си, той се премества в Константинопол, където живее в малка килия край Влахерна. Но и там името му става известно – Бог го дарява с чудотворна сила и много болни получават изцеление чрез неговите молитви. Преподобни Патапий умира в началото на VII век. Свети Андрей Критски създава две слова за него, както и описание на чудесата и кончината му, след като самият светец му се явява насън. Патапий е погребан в храма на свети Йоан Предтеча.
На 8 декември имен ден празнуват носещите имената Стамо, Стамат, Стамата и Стаматка. Името Стамат, както и неговите варианти, има същия смисъл като името Запрян – славянско по произход и означаващо „да спрат бедите“. В миналото това име се давало на новородени момчета, за да бъдат предпазени от злини.
