Лятната енергийна бедност в България остава слабо видима в публичните политики, но рискът расте заради по-дългите горещи периоди, скъпото охлаждане и неефективните жилища. Това е основният извод в доклад на сдружение „За Земята“, цитиран от БТА.
Темата звучи технически, но всъщност е много практична: има домакинства, които през зимата трудно плащат отопление, а през лятото не могат да поддържат безопасна температура у дома. При възрастни хора, малки деца, хронично болни и семейства с ниски доходи това вече не е въпрос само на комфорт, а на здравен риск.
Какво означава лятна енергийна бедност
Докладът „Лятна енергийна бедност в България“ описва проблема като невъзможност част от домакинствата да се справят с горещините – чрез пасивни мерки като сянка, изолация и проветряване, или чрез активни мерки като климатик, когато температурите станат опасни. Според БТА в България вече има определение за енергийна бедност от 2023 г., но лятното измерение остава по-слабо развито.
Разликата със зимата е важна. За отоплителния сезон има познат механизъм за подпомагане на уязвими домакинства. При летните жеги подходът изглежда по-разпокъсан: има предупреждения за високи температури, но не и достатъчно ясна система кой е най-застрашен, как се мери рискът и каква помощ се включва навреме.
Защо рискът расте през 2026 г.
В доклада се посочва, че лятото на 2025 г. е било третото най-горещо в България от 1930 г. насам. В Европа нуждата от енергия за охлаждане на сградите е нараснала силно между 1979 и 2022 г. Това означава, че проблемът не е само в „няколко горещи дни“, а в по-дълги периоди, в които жилищата се нагряват и не успяват да се охладят през нощта.
MDM вече проследи високия пожарен риск в България през август и задимяването в София при пожари край Витоша. Общата картина е една и съща: горещините вече имат последици едновременно за здравето, инфраструктурата, сметките и сигурността.
Кои домакинства са най-уязвими
Най-застрашени са хората в лошо изолирани жилища, домакинствата с ниски доходи и живеещите в гъсто застроени градски райони. Докладът напомня, че около 75% от сградния фонд в ЕС е енергийно неефективен. Това не означава автоматично, че всяко жилище е опасно през лятото, но показва защо проблемът не може да се реши само с покупка на климатик.
При екстремни жеги климатизацията може да бъде ключова, особено за най-уязвимите групи. Но ако тя води до рязко по-високи сметки, част от хората просто няма да я използват достатъчно. Така социалният проблем се връща през сметката за ток. По тази линия темата има връзка и с други потребителски рискове, за които MDM писа – например необосновано повишени цени на стоки и казуси в енергийния сектор.
Какви мерки се предлагат
Сред препоръките са национален индикатор и система за наблюдение на лятната енергийна бедност, конкретни цели в стратегическите документи, целева подкрепа за разходите за охлаждане на най-уязвимите домакинства и финансиране на мерки срещу прегряване при сградното обновяване.
Това включва не само климатици, а и по-евтини решения: външно засенчване, по-добра вентилация, изолация, светли повърхности, зелени площи и ясни инструкции към хората в риск. В доклада е посочен проектът COOLTORISE, изпълняван и в България, включително в Пазарджик и Пещера, където се търсят по-достъпни начини за подобряване на термичния комфорт.
Какво следва оттук нататък
Според БТА анализът предстои да бъде изпратен до няколко институции – Министерството на труда и социалната политика, регионалното министерство, енергийното министерство и Министерството на околната среда и водите. Това е важна стъпка, защото проблемът не е само социален, само енергиен или само климатичен. Той е на границата между трите.
За читателите най-практичният извод е да не подценяват горещите нощи и прегряването в дома. Когато жилището не се охлажда, рискът се натрупва. Още новини за обществени политики и България следете в рубриката България.
