Кратко: правителството предлага нарушенията и заобикалянето на ограничителните мерки на Европейския съюз да станат тежки престъпления в Наказателния кодекс. Проектът предвижда лишаване от свобода, сериозни глоби и възможност за лишаване от права при определени нарушения.
Темата звучи технически, но засяга бизнес, финансови услуги, обществени поръчки, правни консултации и всяка дейност, която може да попадне в обхвата на европейските санкционни режими. Важната промяна е, че държавата вече няма да третира част от тези нарушения само като административен проблем.
Какво точно предлага кабинетът
Според информацията на БТА, Министерският съвет е одобрил проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. В него се предлага създаване на нова глава – „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“.
В новите текстове попадат нарушения, свързани със замразяване на финансови средства и икономически ресурси, забрани за пътуване, ограничения при сделки, обществени поръчки и концесии, както и забрани за предоставяне на финансови услуги или други услуги като правни консултации, доверително управление, счетоводство и одит.
Какво означава заобикаляне на санкции
Проектът криминализира и заобикалянето на ограничителните мерки. Като пример е посочена практика, при която лица или фирми, попаднали под санкции, прехвърлят свои средства или икономически ресурси на други лица, за да избегнат действието на мерките.
Предлага се праг от 10 000 евро. Нарушения под тази стойност, когато са свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки, сделки и други подобни обекти, няма да съставляват престъпление. Този праг е важен, защото очертава къде наказателното право започва да се намесва.
Какви изключения са предвидени
Не се предвижда като престъпление предоставянето на хуманитарна помощ на нуждаещи се, когато тя е съобразена с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост. Извън наказателния обхват остават и адвокатите, когато защитават или представляват клиенти в процесуални производства.
Това уточнение е важно, защото санкционните режими често засягат сложни международни отношения. Без ясни изключения рискът е нормални правни и хуманитарни действия да бъдат поставени под съмнение.
Защо промяната идва сега
С промените България транспонира изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета. Срокът за това е изтекъл на 20 май 2025 г., а Европейската комисия е започнала процедура за нарушение срещу страната.
В политически план това е и сигнал към Брюксел, че София опитва да навакса изоставане по тема, свързана с общата външна политика, сигурността и санкционния режим на ЕС. В практичен план бизнесът ще трябва да следи по-внимателно сделки, услуги и контрагенти с потенциален санкционен риск.
Какво вече следи MyDailyMedia
Темата се вписва в по-широката линия на институционални решения и контрол. Днес MyDailyMedia писа и за водната криза край Свищов, за заявката на Радев след акцията в „Драгалевци“, както и за окончателните присъди на трима бивши служители на МВР. Общият въпрос е един: как държавата превръща правилата в реална отговорност.
Какво следва
Проектът трябва да мине през законодателната процедура. В парламента ще се види дали текстовете ще останат в този обем, как ще бъдат формулирани наказанията и дали бизнес организациите, адвокатските среди и финансовият сектор ще поискат допълнителни гаранции срещу прекалено широко тълкуване.
Проверени източници
- БТА: кабинетът предлага нарушенията на санкции на ЕС да са престъпление
- Министерски съвет
- Европейска комисия
Още новини за институции, закони и обществена сигурност следете в рубриката България.
