В контекста на нарастващи цени и ограничено предлагане на жилища в цяла Европа, данъчната политика все по-често се разглежда като инструмент за овладяване на жилищния недостиг.
В България темата за жилищна криза все още не е на дневен ред, но достъпността на имотите постепенно се влошава – особено в столицата. Това поражда логичния въпрос: трябва ли собствениците на повече от един имот да плащат по-високи данъци?
Недостигът на ново строителство, наблюдаван в почти всички европейски държави, води до дефицит на жилища, нарастващи цени и увеличаващи се наеми. У нас ситуацията остава относително стабилна, но тенденциите през последната година – най-вече в София – са тревожни: цените на жилищата вече са недостижими за значителна част от хората.
„Колкото повече хора се концентрират в София и другите големи градове, толкова по-голяма ще е нуждата от жилища там“, коментира Ирена Перфанова пред Bloomberg TV Bulgaria. Тя напомня, че една от активно обсъжданите мерки в Европейския съюз е именно въвеждането на по-високи данъци за собствениците на няколко имота. Целта е жилищата да се използват реално – за живеене, а не да служат за инвестиции или спекулативно задържане.
В България високият дял на собствени жилища и остарелите данъчни оценки водят до определен дисбаланс. „Планираното увеличение на данъчните оценки през 2026 г. ще засегне най-вече собствениците, които държат имоти неизползвани или необитавани“, пояснява Добромир Ганев. Според него идеята е ясна – ако притежаваш повече от един имот, следва да поемеш и по-голяма данъчна тежест. Това може да стимулира собствениците да активизират имотите си – да ги продадат, отдадат под наем или довършат.
„Повишението на данъчните оценки може да накара тези собственици да действат“, допълва Перфанова. Тя е убедена, че подобна стъпка би могла да помогне за по-доброто социално разпределение на жилищата и да подобри достъпността.
Данните подкрепят тази нужда от промяна:
Според Евростат достъпността се измерва чрез индекс, който сравнява доходите с разходите за жилище.
В рамките на ЕС около 10% от хората отделят над 40% от дохода си за жилищни разходи – значително над препоръчителния праг от 30%.
В България пък голяма част от доходите се изразходват за сметки – електроенергия, вода и отопление – което допълнително натоварва семейните бюджети.
Експертите обаче подчертават, че данъчната реформа сама по себе си не е достатъчна. Необходим е комплексен подход, който включва стимулиране на строителството, подкрепа за младите семейства и политики, насърчаващи живота в по-малките населени места.
„Ако държавата насърчава задържането на хората в тези региони, натискът върху големите градове ще намалее“, казва Ганев.
