Последният лед на Пунчак Джая почти изчезна: останали са едва 2%

Ледената покривка край Пунчак Джая в Индонезия е почти изчезнала. Нов анализ на NASA Earth Observatory показва, че от около 4,31 кв. км лед през 1988 г. към септември 2025 г. са останали едва 0,09 кв. км — приблизително 2% от предишната площ.

Сателитните кадри от Landsat 5 и Landsat 9 разкриват не просто свиване, а разпадане на ледниците на малки неподвижни петна. Според учените те вече са твърде тънки и фрагментирани, за да се движат надолу под собствената си тежест — основен белег на активния ледник.

От 4,31 до 0,09 квадратни километра

Пунчак Джая се намира в планината Судирман на остров Нова Гвинея, близо до екватора. Именно това прави леда там толкова необичаен: той оцелява при едни от най-топлите възможни условия за целогодишно заледяване.

Данните, цитирани от NASA, показват и драматично изтъняване. На основното място за наблюдение дебелината на леда е спаднала от 32 метра през 2010 г. до 4 метра през 2023 г. През ноември 2024 г. ледът в тази конкретна точка вече е изчезнал.

Новината допълва по-широката картина, описана и в публикацията ни за глобалната загуба на лед през 2024 г.. При Пунчак Джая промяната е особено видима, защото става дума за една от последните ледени области в тропиците.

Защо разпадането ускорява топенето

Когато една ледена маса се раздели на малки части, се откриват повече ръбове, изложени на топлия въздух и дъжда. Между остатъците се появява тъмна скала, която поглъща повече слънчева енергия. Снегът все още достига високите части, но не се задържа достатъчно дълго, за да изгради нов лед.

Климатологът Доналди Пермана от индонезийската агенция BMKG определя „функционалния живот“ на тези ледници като практически приключил. Предстои въздушно обследване, което трябва да даде оценка колко лед е останал през 2026 г.

Каква е ролята на Ел Ниньо

NASA посочва, че годините с Ел Ниньо ускоряват загубата. Когато нивото на замръзване се измести над върха, валежите падат като дъжд вместо като сняг. Така повърхността остава по-тъмна, поглъща повече топлина и ледът се топи по-бързо.

При Ел Ниньо през 2015–2016 г. изтъняването е било около пет пъти по-бързо от обичайното — приблизително 5,3 метра за една година. Изследванията допускат основните ледени полета да изчезнат около 2030 г., а оценката на BMKG е, че това може да стане и по-рано.

Подобни сигнали вече се наблюдават и другаде — от Килиманджаро до Андите. За контекста на по-широката климатична промяна вижте анализа ни как ключови показатели на климата достигат крайности и какво показват изследванията за влиянието на глобалното затопляне.

Проверени източници

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *