Останки от мащабно римско вилно стопанство са открити при археологическите проучвания по трасето на Югоизточния обход на Пловдив. Обектът се простира на около 600 метра, а на терена са разкрити два кладенеца, железни сечива, тежести, части от кантар и лампи.
Разкопките са започнали в началото на август и трябва да продължат до ноември 2026 г. На едно и също място археолозите намират следи от Желязната, Предримската, Късноантичната и Османската епоха — различни пластове, натрупани в продължение на векове.
Обектът е в участъка между пътен възел „Скобелева майка“ и Асеновградско шосе. Проучването върви паралелно със строителството на четирилентовия обход, затова археолозите трябва едновременно да разкрият, датират и документират структурите преди комисията по опазване да вземе решение за тях.
Какво точно е открито край Пловдив
Първоначалното предположение е било, че край трасето има отделна римска вила. Според ръководителя на проучването доц. Иво Топалилов обаче обхватът на находките показва много по-голямо стопанство — латифундия с няколко комплекса от римски вили.
БНТ съобщи за откритието на 26 септември. Екипът е разкрил два кладенеца и предмети, свързани с всекидневната работа в стопанството: части от кантар, тежести, железни инструменти и осветителни лампи. Това са следи не само от представителна резиденция, а от организирана стопанска дейност.
Какво е римска латифундия
Латифундията е голям поземлен и производствен комплекс в Римската империя. В него могат да бъдат съчетани жилищни сгради, земеделски площи, складове, работни помещения и инфраструктура за вода. При подобен обект отделните вили са част от една по-широка стопанска система.
По думите на доц. Топалилов такива владения са били давани на доверени на империята лица. Работната хипотеза на археолозите е, че комплексът край Филипопол може да е бил предоставен на ветеран, заселил се тук след края на военната си служба. Засега това е научно предположение, което следва да бъде проверено чрез анализа на структурите и находките.
Защо мястото е важно за историята на Филипопол
Филипопол е един от големите градски центрове в римска Тракия, но градът не е съществувал изолирано. Около него са били нужни стопанства, които да произвеждат храна, материали и стоки за населението и армията. Мащабният комплекс край днешното околовръстно шосе дава възможност да се проследи точно тази връзка между града и околната територия.
Откритието допълва картината, която дават и други находки от римската епоха в България — например монетите на император Гордиан III, намерени в Августа Траяна. За разлика от единичните предмети, целият стопански комплекс може да покаже как са били организирани производството, водоснабдяването и ежедневният труд.
Колко исторически периода има на терена
Археолозите са установили структури от няколко периода, разположени един върху друг: Желязна епоха, Предримска, Късноантична и Османска епоха. Това означава, че мястото е било използвано многократно и че всяка по-късна дейност може да е променила или частично да е засегнала по-старите пластове.
Подобно наслагване изисква бавна документация на всяка структура и находка. То е и причината археолозите да не правят окончателни заключения преди края на теренната работа. По-широк поглед към различните следи от древността у нас дават и материалите за мегалитните паметници в България.
Ще забавят ли разкопките новия път
Според ръководителя на проучването археологическата работа няма да забави изграждането на четирилентовия обходен път. На терена между „Скобелева майка“ и Асеновградско шосе работи екип от 50 души, а проучванията са планирани да приключат през ноември.
След края им комисия на Министерството на културата трябва да оцени откритите структури. Тя ще реши как да бъдат съхранени останките и дали проектът за пътя трябва да бъде съобразен с конкретни части от обекта. До това решение не може да се твърди кои находки ще останат на място, кои ще бъдат консервирани и кои могат да бъдат преместени.
Какво следва оттук нататък
Предстои археолозите да завършат разкриването на комплекса, да опишат последователността на историческите пластове и да анализират откритите предмети. Именно контекстът — точното място и дълбочина на всяка находка — ще помогне за датирането и за проверката на хипотезата за имперско вилно стопанство.
След теренната работа вниманието ще се насочи към решението за опазване и представяне на обекта. Ако част от находките бъдат включени в музейна експозиция, те могат да допълнят местата, чрез които публиката опознава миналото, включително интерактивните музеи и археологически комплекси в България.
Илюстративна снимка: редакционна визуализация на археологически разкопки.
