Кметът на София Васил Терзиев заяви на 18 юли 2026 г., че трайно решение на проблема с боклука в столицата ще има едва когато бъдат подписани всички дългосрочни договори за сметопочистване, бъдат осигурени нови кофи и техника, и системата заработи нормално. По думите му процесът ще продължи през тази и следващата година, но целта е София да не бъде поставяна отново под натиск от едновременно изтичащи договори.
Краткият отговор за жителите: според кмета най-трудните участъци в „Слатина“, „Изгрев“ и „Подуяне“ вече се стабилизират, но устойчивото решение не е еднократна акция, а нова договорна рамка, техника, контрол и по-добро планиране. Темата е чувствителна, защото засяга ежедневието, здравето, кварталната среда и таксите, които софиянци плащат.
Снимка: Wikimedia Commons, качена локално в медийната библиотека на MyDailyMedia.
Какво каза Терзиев за кризата с боклука
В интервю, цитирано от Българската телеграфна агенция, Терзиев каза, че „криза с боклука няма“, но призна, че е имало предизвикателства с качеството на услугата. По думите му те намаляват, а в „Изгрев“ и „Подуяне“ вече се изпълняват не само дейности по сметосъбиране, но и почистване, отпушване на шахти и миене.
Най-тежък е бил натискът в „Слатина“, където според кмета ситуацията вече изглежда значително по-добре. Той обвърза трайното решение с договорите за сметопочистване и с идеята те да се разминават във времето, така че Столичната община да не се оказва зависима от една и съща крайна дата за всички райони.
Защо договорите са централният въпрос
При сметопочистването сроковете на договорите са повече от административна подробност. Когато няколко големи договора приключват едновременно, общината има по-малко време за преговори, резервен план и контрол върху качеството. Това е причината Терзиев да поставя акцент върху дългосрочни договори, нови съдове за отпадъци и техника.
Той заяви още, че крайният резултат трябва да спести няколкостотин милиона евро на софиянци от договорите и да доведе до по-качествена услуга. Това твърдение ще бъде проверявано най-вече през реалните резултати по квартали: колко често се извозва боклукът, колко бързо се реагира на препълнени контейнери и дали районите получават еднакво ниво на обслужване.
Какво следва за кварталите
- Подписване и изпълнение на дългосрочните договори за сметопочистване.
- Постепенно обновяване на контейнерите и техниката.
- По-ясен график за райони като „Слатина“, „Изгрев“ и „Подуяне“.
- Контрол върху почистването около контейнерите, миенето и отпушването на шахти.
- Публично проследяване дали услугата реално се подобрява.
Темата не е само за чистота
Софийският проблем с боклука бързо се превърна в политически и финансов въпрос. За гражданите той се вижда през препълнени съдове, миризми, разпилени отпадъци и спор кой носи отговорност. За общината обаче това е тест за управление на големи обществени услуги, в които договорите, контролът и резервните варианти са решаващи.
Паралелно с това Терзиев коментира и други теми за града: нужда от държавна подкрепа за детските градини през 2027-2031 г., разговори със синдикатите в градския транспорт и стъпки за 145 нови превозни средства. Затова боклукът не стои самостоятелно, а влиза в по-широкия въпрос дали София може да подреди базовите си услуги без постоянни кризи.
MyDailyMedia вече проследи няколко близки теми за градската среда и управлението в столицата: целогодишната нискоемисионна зона, санкциите за камиони в София, спора около бюджета на София и камерите и пътния контрол. Общото между тях е един въпрос: как решенията на общината се усещат в ежедневието на хората.
Следващият ориентир ще бъде дали обещаното подобрение се вижда устойчиво по квартали, а не само в отделни акции. Ако договорите, техниката и контролът се разминават, София рискува да се върне към същия проблем при следващия натиск върху системата.
Източници: БТА, Столична община, публична информация за договори на Столична община. Източник на снимката: Wikimedia Commons. Още по темата: България.
