Вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че в момента държавата не разполага със средства за изплащане на коледни добавки към пенсиите. „Пари за коледните добавки на пенсионерите в бюджета няма. Дали ще бъдат предвидени предстои да разберем следващите седмици, но ресурс няма“, заяви той. Дончев подчерта, че пенсионната система има сериозни структурни проблеми. По думите му „Половината пари за пенсии идват от бюджета, не от НОИ. Рядко има ентусиазъм по отношение на някоя реформа, особено от този, който реформираш“.
Относно ситуацията около „Лукойл“ вицепремиерът смята, че най-тежкият момент вече е преминал, но рискове все още съществуват. „Първият приоритет е да няма риск от криза на горивата и България в някакъв момент да не се окаже обект на дела“, подчерта той.
Дончев поясни, че специалният управител Румен Спецов няма да има отношение към производствените процеси в компанията, а ще поеме финансовия надзор. „Смятам, че след като е ръководил успешно НАП, ще се справи“, коментира вицепремиерът.
По думите му правителството до голяма степен е успяло да овладее ситуацията, но развитието ѝ вече зависи от процеси извън страната. „Правителството до голяма степен преодоля кризата, но как ще се разреши тя оттук-нататък зависи от процеси, които текат във Вашингтон. Правилният път е София да е част от тези разговори, защото част от актива се намира тук“, допълни той. Дончев изрази мнение, че най-добрият вариант е рафинерията да бъде придобита от утвърдена компания в сектора, което би довело до стабилност, нови възможности, запазване на работните места и устойчиви цени.
По отношение на държавния бюджет вицепремиерът го определи като единствения възможен при настоящите условия. „Големият недостатък е, че следва матрицата на бюджетите в последните няколко години. Бюджетът е точката на равновесие между всички коалиционни партньори. Дали е добър – не. Критиката има основание. Големият проблем ще бъде, ако 3–4 години напред правим същото, тоест курсът трябва да бъде към свиване на разходите“, посочи той.
Дончев коментира и механизма за определяне на минималната работна заплата, като предупреди за неговите последици. Според него, „ако това не се промени, след няколко години България ще се превърне в държавата с най-висока минимална заплата в Европа“.
