Според информация на Bloomberg, най-големите държавни енергийни корпорации на Китай — Sinopec и PetroChina — са отменили част от планираните доставки на руски петрол. Решението идва след като САЩ и Европейският съюз въведоха нов пакет от санкции срещу руските енергийни компании. Към тях са се присъединили и редица частни рафинерии в провинция Шандун (известни като „чайници“), които се страхуват от възможни вторични санкции.
В резултат на това дневният внос на руски суров петрол в Китай е намалял с около 400 000 барела, или приблизително 45% от общия обем. Това представлява най-значителният спад от началото на войната на Русия срещу Украйна.
За Москва това развитие е особено болезнено. Китай беше основният купувач на руски петрол след загубата на европейските пазари и играеше ключова роля в стабилизирането на приходите на Кремъл. Днес обаче дори най-близките икономически партньори на Пекин не желаят да рискуват достъпа си до доларовата система, работейки с компании, попаднали под западни санкции.
Новите ограничения, наложени от САЩ и ЕС в края на октомври, засягат „Роснефт“, „Лукойл“ и още 34 техни дъщерни дружества. Партньорите им разполагат с 30 дни, за да приключат всички текущи операции, след което могат да бъдат подложени на вторични санкции — риск, който кара азиатските клиенти да се изтеглят превантивно.
Спадът в доставките вече оказва влияние върху цената на петрола ESPO, който традиционно се изнасяше за Китай и осигуряваше милиарди долари приходи за руската икономика. Сега Москва е принудена да продава суровината с още по-голям дисконт, губейки ценни валутни постъпления, от които зависи финансирането на бюджета и военните разходи.
Междувременно Китай и Индия активно търсят алтернативни източници на суров петрол. По данни на Reuters, индийските рафинерии вече са намалили покупките на руски петрол с около 50%, като се пренасочват към доставки от Ирак, Казахстан и Бразилия.
Подобна линия следват и турските нефтопреработватели, които се стремят да ограничат риска от санкции и да запазят възможността си за износ към Европа.
За Русия тези събития представляват тревожен сигнал – пазарът, който доскоро се смяташе за стабилен и безопасен, се разпада.
Анализаторите на Bloomberg прогнозират, че през следващите месеци руската петролна индустрия ще изпита комбинираното въздействие на ограниченията: спад на износа, по-ниски цени и нарастващи транспортни разходи, свързани с използването на т.нар. „сенчест флот“.
След десетилетия на изграждане на петролна мощ, Москва е изправена пред разпад на системата, която поддържаше икономическата ѝ стабилност. Загубата на китайския пазар може да се превърне в най-тежкия удар по приходите на Русия от времето на разпадането на СССР.
