Окръжният съд в Кюстендил остави под стража Васил Михайлов по европейска заповед за арест, издадена от Гърция. Искането е свързано с разследване в Кавала за причиняване на тежка телесна повреда и участие във въоръжен грабеж.
Решението идва около 20 дни преди Михайлов да изтърпи присъдата, която в момента изпълнява в затвора в Самораново. Новото задържане цели той да не бъде освободен, преди съдът да се произнесе по искането за предаването му на гръцките власти.
Как се стигна до новото задържане
Гръцките власти са издали европейска заповед за арест въз основа на заповед на следовател в Кавала. След като документът е получен в България, Окръжната прокуратура в Кюстендил е постановила задържане по реда на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
Следващата стъпка е била съдебният контрол. Според информацията на БНТ от 24 септември 2026 г. Окръжният съд е определил мярка „задържане под стража“, тъй като е преценил, че при освобождаване съществува опасност Михайлов да се укрие.
За какво го разследват в Гърция
Производството в Кавала е за предполагаемо причиняване на тежка телесна повреда и участие във въоръжен грабеж. БНТ съобщава, че по гръцкото законодателство става дума за тежки престъпления, за които е възможно наказание доживотен затвор.
Това са обвинения в рамките на разследване, а не влязла в сила присъда. Българският съд на този етап не решава дали Михайлов е виновен по твърденията на гръцките власти, а дали са изпълнени законовите условия за задържане и евентуално предаване.
Защо изтичането на сегашната присъда е важно
Михайлов се намира в затвора в Самораново, но според съобщеното остава около 20 дни до изтърпяването на действащата му присъда. Без отделно правно основание той би следвало да бъде освободен след този срок.
Европейската заповед променя ситуацията: тя създава ново производство, независимо от оставащите дни по българската присъда. Именно затова прокуратурата и съдът са действали преди нейното изтичане, за да няма период, в който издирваното лице да е без мярка.
Какво представлява европейската заповед за арест
Европейската заповед за арест е съдебен механизъм между държавите от ЕС за задържане и предаване на лице с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда. Официалният портал за електронно правосъдие на Европейския съюз обяснява, че процедурата заменя по-бавните традиционни екстрадиционни механизми между страните членки.
Получаването на такава заповед не води автоматично до незабавно предаване. Компетентният съд в изпълняващата държава проверява документа, самоличността на лицето и законовите основания за изпълнение или отказ.
Какво следва оттук нататък
Предстои отделно съдебно производство по същество на европейската заповед. В него ще се реши дали Васил Михайлов да бъде предаден на гръцките власти, а защитата му ще може да изложи възраженията си по предвидения в закона ред.
Подобна процедура беше приложена и при задържането в Бургас на полски гражданин, издирван с европейска заповед. При друг казус MyDailyMedia проследи и решението на Сърбия за екстрадицията на Стоян Мавродиев, макар там механизмът и държавите да са различни.
Мярката за неотклонение не е финалното решение по предаването. Докато съдът не приключи тази процедура, Михайлов остава задържан, а твърденията за престъпленията в Гърция следва да се разглеждат като предмет на неприключило разследване.
Контекстът на съдебните производства
Новината идва в ден с няколко важни развития в съдебната система. По друго дело беше обявено, че процесът за смъртта на Филип Арсов започва отначало с нов съдебен състав. Двата казуса са различни, но и при двата следващите решения трябва да се търсят в официалните съдебни актове, а не в предварителни оценки.
Снимка: БТА, локален медиен архив на MyDailyMedia.
