Народното събрание подкрепи на първо четене законопроект, който забранява отглеждането и умъртвяването на животни единствено за добив на ценни кожи. Решението от 14 октомври 2026 г. не е окончателна забрана: текстовете трябва да минат през второ четене, а след това да бъдат обнародвани, за да влязат в сила.
Темата отново излезе сред водещите новини и свързаните търсения в България на 18 октомври. Причината е съществената разлика между фактическото положение и закона: последната действаща ферма за норки у нас прекрати работа през 2025 г., но до този момент нямаше обща законова пречка подобна дейност да бъде възстановена.
Какво точно прие парламентът
На първо четене депутатите дадоха подкрепа за промяна, насочена към стопанства, в които животни се отглеждат и умъртвяват само заради кожата им. Според текущите публични данни законопроектът е получил широка парламентарна подкрепа, но конкретният окончателен текст ще бъде ясен едва след разглеждането член по член.
Това означава, че формулировката „фермите вече са забранени“ е прибързана. Първото четене одобрява принципа на законопроекта. Между двете четения могат да бъдат внесени предложения, а след второто гласуване следват обичайните стъпки по приемане и обнародване.
Защо е нужен закон, след като последната ферма затвори
През юни 2025 г. Българската агенция по безопасност на храните потвърди, че последният регистриран обект за норки в страната е прекратил дейност. MyDailyMedia тогава съобщи за затварянето на последната ферма за норки край Стара Загора.
Административното закриване на конкретен обект обаче не е равнозначно на национална забрана. Без изрична законова норма остава възможност да бъде поискано регистриране на ново производство, ако кандидатът изпълни действащите общи изисквания. Новите текстове целят именно да затворят тази празнина.
Как са били отглеждани норките
В репортаж на bTV от 18 октомври се припомня, че една от големите ферми е имала капацитет за 130 000 норки. Животните са били държани в метални клетки, а умъртвяването е извършвано с въглероден диоксид, когато козината достигне необходимата гъстота.
Защитниците на забраната посочват, че норките са активни хищници и продължителното им отглеждане в ограничено пространство може да доведе до стрес, агресия и канибализъм. Представители на индустрията през годините са защитавали практиките с аргумента, че са спазвани ветеринарните правила. Законодателният спор вече не е само дали отделна ферма изпълнява техническите стандарти, а дали самото производство е приемливо.
Какво трябва да стане преди забраната да влезе в сила
- Срок за предложения: парламентарните групи и депутатите могат да предложат промени между първо и второ четене.
- Второ четене: текстовете се гласуват по отделни разпоредби, а не само като общ принцип.
- Обнародване: при окончателно приемане законът трябва да бъде публикуван в „Държавен вестник“.
- Начална дата: забраната ще действа от срока, записан в преходните и заключителните разпоредби.
Председателят на парламентарната земеделска комисия Явор Гечев заявява пред bTV, че очаква процедурата да продължи след ваканцията на депутатите, вероятно през първата или втората седмица на ноември. Това е политическо очакване, не гарантирана дата. Официалното движение на проекта трябва да се следи в регистъра на законопроектите на Народното събрание.
Има ли действащи ферми за ценни кожи в България
По данните, цитирани от БАБХ и организациите за защита на животните, след затварянето на обекта край Стара Загора през 2025 г. няма друга регистрирана действаща ферма за норки. Затова непосредственият ефект на закона не е принудително закриване на работеща индустрия, а предотвратяване на нейното възстановяване.
Това разграничение е важно и за евентуалните преходни срокове. Ако към датата на влизане в сила няма лицензирани стопанства, не би трябвало да има стада за извеждане или производство, което да бъде прекратявано поетапно. Окончателната правна оценка все пак зависи от приетите текстове.
Как се вписва решението в по-широкия дебат
Кампанията срещу фермите за кожи продължава около десетилетие и обединява организации, петиции и граждански протести. Обществената чувствителност към отношението към животните се вижда и в националните протести срещу насилието над животни през 2025 г.
Забраната за кожи обаче не трябва да се смесва с ветеринарните ограничения при заразни заболявания. При случаи като огнището на птичи грип край Раковски мерките се налагат за контрол на конкретен здравен риск. Тук мотивът е друг — парламентът решава дали производство, чиято единствена цел е кожата, изобщо да бъде допустимо.
Какво остава неясно преди второто четене
Най-важният въпрос е окончателната редакция: кои видове и дейности ще попаднат в обхвата, ще има ли изключения и от коя дата ще действа забраната. Отговорът не бива да се извежда от интервю или партийно обещание, а от гласувания и обнародван текст.
Следващата проверима стъпка е публикуването на доклад и предложения за второ четене. Ако между парламентарните групи действително няма спор по същността на забраната, процедурата може да приключи бързо. Докато това не стане, най-точното обобщение е: България е близо до законова забрана, но тя все още не е окончателно приета.
Кратки отговори
Забранени ли са вече фермите за ценни кожи?
Не окончателно. Законопроектът е одобрен на първо четене и предстои гласуване на конкретните текстове на второ четене.
Работи ли ферма за норки в България?
По последните публични данни не. Последният регистриран обект прекрати дейност през 2025 г.
Кога може да влезе в сила забраната?
След второ четене, окончателно приемане и обнародване. Точната дата ще бъде записана в закона.
Илюстративна снимка от медийния архив на MyDailyMedia.
