Предложеният допълнителен данък върху печалбите на банките може да се пренесе към домакинствата и бизнеса чрез по-скъпи или по-трудно достъпни кредити, предупреди управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Той настоява правителството да оцени не само очакваните приходи през 2027 г., а и ефекта върху лихвите, инвестициите, растежа и държавното финансиране.
Коментарът идва два дни след представянето на пакет от данъчни промени за Бюджет 2027, сред които 33% облагане на т.нар. свръхпечалба на финансови институции и търговски вериги. Мярката все още е предложение и предстои да мине през бюджетната и законодателната процедура.
Какво предупреди управителят на БНБ
В позиция, цитирана от БНТ на 25 септември, Димитър Радев подчертава, че банковата система е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна. Според него обаче това не е достатъчен аргумент за новото облагане: решаващият въпрос е дали мярката подобрява общия икономически резултат.
Преди окончателно решение централната банка очаква оценка на въздействието върху капитала на банките, цената и достъпа до кредит, условията по депозитите, инвестициите, растежа и цената, на която държавата се финансира. Радев настоява анализът да включва базов и неблагоприятен сценарий, а не само сметка за преките бюджетни постъпления.
Как данъкът може да стигне до клиентите
Банките могат да поемат част от тежестта чрез по-ниски дивиденти за акционерите. Това би имало най-ограничен пряк ефект върху икономиката. Възможни са обаче и други реакции: по-висока цена на кредита, по-строги критерии за одобрение, промени по депозитите или пренареждане на активите.
За домакинствата това може да означава по-скъп ипотечен или потребителски заем или по-трудно одобрение. За фирмите рискът е по-висока цена на капитала, която може да отложи инвестиции. Действителният ефект ще зависи от конкуренцията между банките, капиталовата позиция на всяка институция и състоянието на кредитния цикъл.
Какво точно предлага правителството за 2027 г.
Представеният от финансовото министерство пакет включва данък върху свръхпечалбата на банки и големи търговски вериги, промени в данъчните оценки на имотите, нов акциз за мощни автомобили и по-големи облекчения за родители. Конкретните текстове могат да бъдат променени преди внасянето и приемането на бюджета.
За самия Бюджет 2027 правителството обяви цел дефицитът да бъде свален до 3%. По данни, представени на форум на финансовото министерство и Европейския механизъм за стабилност, това би означавало чувствително намаление спрямо приблизително 5% през 2026 г.
Защо банковият капитал е част от спора
Печалбата на банката не е само данъчна основа. Тя е и източник за натрупване на капитал, който определя колко риск може да поеме институцията, колко кредит може да предостави и как би абсорбирала загуби при икономически спад.
Именно затова БНБ изисква капиталови буфери в по-добрите години. Логиката е резервите да бъдат налични при криза. Ако едновременно отслабнат фискалните буфери на държавата и банковите резерви, възможностите за реакция при бъдещ шок намаляват и за публичния сектор, и за кредитните институции.
Какво означава това за кредитите и депозитите
Предупреждението не означава, че лихвите автоматично ще се повишат веднага след въвеждането на данъка. Радев изрично поставя въпроса като риск, който трябва да бъде измерен. Последните данни на БНБ вече показаха движение в различни посоки при лихвите по жилищните кредити и депозитите, което доказва, че условията зависят от повече от един фактор.
За хората с действащи заеми най-важни са условията в договора — фиксирана или плаваща лихва, използваният референтен показател и сроковете за промяна. За кандидатите за нов кредит значение ще имат ценовите решения и стандартите за риск на конкретната банка след приемането на окончателните правила.
Как се вписва мярката в Бюджет 2027
Правителството търси едновременно повече приходи, по-нисък дефицит и подкрепа за семейства чрез данъчни облекчения. Предварителната рамка вече постави фокус върху доходите, инвестициите и помощта за родители през 2027 г.
Към сметката се добавя и инфлацията. България остана сред страните с най-висок ръст на цените в еврозоната според последните сравними данни на Евростат. При такава среда едновременното затягане на данъчната политика и възможното оскъпяване на кредита изискват внимателна оценка.
Какво следва оттук нататък
Следващият проверим етап е публикуването на конкретните законови текстове и разчетите към бюджета. Тогава ще стане ясно как се определя „свръхпечалбата“, какъв период и кои институции обхваща ставката, какви приходи очаква държавата и дали са предвидени предпазни механизми.
До приемането на бюджета данъкът не е действащ и няма основание клиентите да очакват автоматична промяна на договорите си. Спорът в момента е за икономическата цена на мярката и за това дали очакваният приход ще надвиши възможните загуби от по-слаб кредит, инвестиции и растеж.
Снимка на сградата на БНБ: БТА, архив на MyDailyMedia.
