Дронове удариха два кораба край Бяла и Крапец: единият потъна

Схематична карта на районите на ударените кораби край Бяла и Крапец на 13 октомври 2026 година Схематична карта: MyDailyMedia. Позициите са по публично съобщените разстояния; изображението не е навигационна карта.

Два търговски кораба бяха поразени с дронове близо до българското крайбрежие на 13 октомври 2026 г. „Челси 3“ е ударен източно от Бяла, а „Азов Конкорд“ е потънал източно от Крапец. Всичките 15 моряци от „Челси 3“ са спасени; за втория кораб информацията за екипажа все още се уточнява.

Сигналът за „Челси 3“ е получен около 1:30 ч. през нощта. Според разказа на екипажа корабът е атакуван с три въздушни дрона. Българските власти задействат операция по търсене и спасяване, а гранично-полицейски екип извежда на брега седем украински и осем азербайджански граждани.

Какво е потвърдено към 9:00 ч. на 13 октомври

  • „Челси 3“ е поразен на приблизително 17–18 морски мили източно от Бяла.
  • Спасени са всичките 15 души от екипажа му.
  • Петима моряци получават медицинска помощ за леки наранявания по данни, обявени от премиера Румен Радев.
  • „Азов Конкорд“ е потънал приблизително на 17 морски мили източно от Крапец.
  • Причината, произходът и операторът на дроновете не са установени публично.

Числата за пострадалите и спасените от втория кораб се променяха в ранните съобщения. Затова най-сигурната картина е тази, потвърдена пряко от властите: целият екипаж на „Челси 3“ е евакуиран, а спасителната операция около потъналия кораб продължава да се изяснява.

Как е протекла операцията при „Челси 3“

Корабът плава под малтийски флаг и е изпълнявал рейс от турското пристанище Гиресун към Джурджулещ на Дунав. Специализираният портал Maritime.bg посочва, че плавателният съд е дълъг 136 метра, построен е през 2006 г. и е собственост или под управление на компания, базирана в Украйна.

Морският спасителен център реагира след получения сигнал, а към района е насочен гранично-полицейският кораб „Бургас“. След евакуацията „Челси 3“ е въведен в пристанище Варна. Първоначалните съобщения говореха за лек крен на съда; по-късно властите уточниха, че част от моряците имат леки наранявания.

Разликата между първите и последващите данни е типична за развиваща се спасителна операция. Тя не трябва да се превръща в категорични изводи, преди медицинските и следствените органи да публикуват окончателна информация.

Какво се знае за „Азов Конкорд“ край Крапец

По време на извънредния съвет по сигурността е постъпила информация за втори ударен кораб на около 17 морски мили източно от Крапец. Премиерът съобщи, че корабът е потънал. БНТ идентифицира плавателния съд като „Азов Конкорд“, а други публикации посочват, че той плава под флага на Сейнт Китс и Невис и се управлява от турска компания.

В ранните часове имаше различни данни за броя на спасените — от един до четирима души. Тъй като операцията е в развитие, MyDailyMedia не приема нито една от тези бройки за окончателна. Очаква се Морска администрация или правителството да дадат актуализиран отчет за екипажа.

Колко близо са инцидентите до българския бряг

Една морска миля е 1,852 километра. Това поставя съобщените райони приблизително на 31–33 километра от брега. Българското териториално море се простира до 12 морски мили от изходните линии, затова точната позиция е важна за разследването и международноправната оценка.

Публичните данни описват ударите като станали в непосредствена близост до българските териториални води и в рамките на българската изключителна икономическа зона. Двете понятия не са равнозначни: крайбрежната държава има суверенитет в териториалното море, докато в изключителната икономическа зона правата ѝ са свързани основно с ресурси, опазване и определени контролни функции.

Има ли данни кой е извършил атаката

Към момента няма публично представени технически доказателства, които да установяват произхода на дроновете. Румен Радев заяви, че България не разполага с достатъчно ясни доказателства за обвинение към конкретна страна. Той обаче обяви, че ще извика руския посланик Елеонора Митрофанова и ще разговаря с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Това разграничение е съществено. Политическата реакция показва сериозността на случая, но не замества експертизата на отломки, данните от радари, комуникациите на корабите и другите материали от разследването.

Дебатът за способностите за защита от безпилотни системи вече е част от по-широката тема за планираните нови комплекси IRIS-T за България. Морската обстановка обаче изисква отделна комбинация от наблюдение, ранно предупреждение, противодействие и спасителен капацитет.

Това е нов инцидент, не продължение на предишния сигнал

Атаките от 13 октомври са отделни от случая на 6 октомври, когато два други търговски кораба бяха поразени по-навътре в Черно море. Тогава „Алфа Уатан“ потъна, а екипажът на „Ейбъл“ беше евакуиран. MyDailyMedia проследи прекратяването на издирването на екипажа на „Алфа Уатан“.

Отделен е и случаят с дрейфуващия кораб „EMIL“ край нос Шабла, повреден край Одеса още през август. Общото между тези събития е нарастващият риск за цивилното корабоплаване в западната част на Черно море.

Сигнали за въздушни заплахи има и северно от България. През лятото фрагмент от дрон с взривен заряд беше открит на румънски плаж, което показа, че опасността не се ограничава до далечни морски коридори.

Какво следва за България и корабоплаването

Най-неотложната задача е да бъде приключено издирването около „Азов Конкорд“ и да се установи точният брой на спасените. Паралелно трябва да бъдат огледани повредите по „Челси 3“, да се съберат записи от навигационните системи и да се проверят отломки, ако са открити.

За търговските оператори серията от инциденти означава по-висок риск, възможни промени в маршрутите и натиск върху военните застрахователни премии. Това не води автоматично до поскъпване на всички стоки, но продължителната несигурност може да увеличи цената на превоза на горива, зърно и други товари през Черно море.

За българските граждани няма обявена обща опасност по крайбрежието. Ако бъдат намерени отломки или непознати предмети на плаж или във водата, правилният подход е да не се докосват и да се подаде сигнал на 112.

Какво остава неизвестно

  • точният произход и вид на използваните дронове;
  • окончателният брой спасени и пострадали от „Азов Конкорд“;
  • дали има риск от горивен разлив или плаващи отломки;
  • дали корабоплаването в района ще бъде ограничено;
  • какви допълнителни мерки ще договори България с НАТО и партньорите си.

Това са фактите, които трябва да бъдат обновени при следващо официално съобщение. До тогава най-точното обобщение е: два кораба са поразени близо до България, единият е потънал, 15 моряци от „Челси 3“ са спасени, а извършителят не е установен публично.

Кратки отговори

Кой кораб е ударен край Бяла?

„Челси 3“, плаващ под малтийски флаг. Всичките 15 членове на екипажа му са спасени.

Кой кораб е потънал край Крапец?

По данни, цитирани от БНТ и национални медии, това е „Азов Конкорд“. Официалната информация за екипажа му още се уточнява.

Установено ли е чии са дроновете?

Не. Българските власти заявяват, че към 13 октомври няма достатъчно доказателства за категорично обвинение към конкретна страна.

Схематична карта: MyDailyMedia. Позициите са показани по публично съобщените разстояния и изображението не е навигационна карта.

Проверени източници

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *