Европейските надзорни органи предупреждават потребителите за онлайн финансови измами, включително схеми с изкуствен интелект, deepfake, фишинг, социално инженерство и криптоактиви. Информацията е разпространена в съобщение на Българската народна банка, цитирано от БТА.
Предупреждението е навременно, защото измамите вече не изглеждат като груби имейли с правописни грешки. Част от схемите копират глас, лице, стил на писане или служебна комуникация, а при инвестиционните оферти често се използва език, който звучи професионално, но крие натиск за бърз превод на пари.
Какви схеми посочват надзорните органи
В предупреждението са изброени няколко основни риска: измами с представяне за друг човек, използване на дълбока фалшификация, фишинг, социално инженерство, инвестиционни и застрахователни измамни схеми, романтични измами и измами при покупка. Общото между тях е, че атакуват доверието, а не само паролата.
При deepfake сценарий жертвата може да види или чуе човек, който прилича на познат, служител, публична фигура или представител на институция. При фишинг схемите целта е по-пряка – данни за вход, банкови кодове, еднократни пароли или потвърждение на плащане.
Какво да направите, ако вече сте превели пари
Препоръката е първо да се спрат операциите, за да не тръгнат нови преводи към подозрителни сметки. Следва контакт с обслужващата банка или финансово дружество през официалните канали, а не през телефон или линк, даден от предполагаемия измамник.
След това трябва да се сменят паролите на използваните устройства, приложения и сайтове, както и да се подаде сигнал до полицията или компетентния орган. Важното е да не се чака „да видим дали ще върнат парите“, защото първите часове често са решаващи за блокиране на последващи преводи.
Опасният капан: „ще ви върнем загубените пари“
Надзорните органи обръщат внимание и на т.нар. recovery room измами. При тях някой се представя за служител на публичен орган, полиция, данъчна или финансова институция и предлага да възстанови пари, изгубени при предишна измама – срещу такса.
Тази схема е особено неприятна, защото атакува хора, които вече са пострадали и са под натиск. Ако някой иска предварително плащане, за да „освободи“ или „върне“ загубени средства, това е сериозен сигнал за нова измама.
Къде влизат криптоактивите и MiCA
Вторият акцент е върху криптоактивите и европейския регламент MiCA. Надзорните органи обясняват кои криптоактиви попадат в обхвата на правилата, кои доставчици са регулирани в ЕС и къде може да се провери дали даден доставчик е лицензиран.
Предупреждението за криптоактивите посочва няколко риска: резки движения на цените, ликвидни проблеми, подвеждаща информация, измами, хакерски атаки, ограничена защита и сложност на продукта. Казано по-просто – това не е място за пари, които човек не може да си позволи да загуби.
Как да разпознаете червените лампи
- Някой настоява да действате веднага, защото „офертата изтича“.
- Искат кодове, пароли, снимка на карта или достъп до устройство.
- Обещават сигурна печалба от крипто, акции или „автоматична платформа“.
- Свързват се с вас от името на институция, но отказват проверка през официален телефон или сайт.
- Предлагат да върнат загубени пари срещу предварителна такса.
MyDailyMedia следи и други теми, свързани с риск за потребителите и институционален контрол: случая със спрени 19 тона пилешко месо, данните на прокуратурата и МВР за нелегална миграция и наркотици, рисковете около бюджета и акцията на ГДНП за оръжия и взривни вещества.
Още новини от икономиката следете в рубриката Икономика.
Източници: БТА, Българска народна банка.
