България не може да предоставя оръжия, ако запасите на армията паднат под изискуемия минимум. Това заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов, цитиран от Българската телеграфна агенция в публикация от 12 юни 2026 г. Темата е чувствителна, защото съчетава помощта за Украйна, националните отбранителни планове и въпроса докъде държавата може да освобождава техника и боеприпаси, без да отслабва собствената си готовност.
Според съобщението на БТА позицията на министъра е, че има ниво на запаси, под което Българската армия не бива да слиза. Това означава, че всяко бъдещо решение за предоставяне на въоръжение трябва да минава през оценка какво остава за националната отбрана и дали армията запазва необходимия минимум за изпълнение на задачите си.
Какво означава „изискуем минимум“
В отбранителната логика запасите не са абстрактна счетоводна величина. Те включват техника, боеприпаси, резервни части и други ресурси, които трябва да бъдат налични при криза, учения, охрана на въздушното пространство, изпълнение на съюзнически ангажименти и поддържане на бойна готовност. Ако част от тях бъде предоставена навън, държавата трябва да знае с какво я заменя и в какъв срок.
Затова думите на Запрянов поставят граница: помощ може да се обсъжда, но не за сметка на критичните запаси. В практичен план това означава, че Министерството на отбраната трябва да отчита не само политическото решение, но и реалното състояние на складовете, договорите за доставка и възможностите на българската и европейската отбранителна индустрия.
Защо темата излиза на дневен ред
Войната в Украйна засили натиска върху европейските държави да предоставят помощ и едновременно с това да възстановяват собствените си военни резерви. Много страни вече говорят не само за дарения, а за производствен капацитет, дългосрочни поръчки и общи европейски механизми за попълване на боеприпаси и техника.
За България въпросът е особено важен, защото армията продължава да модернизира ключови способности. Страната има ангажименти в НАТО, работи по обновяване на въоръжението и трябва да поддържа минимални нива на готовност. Ако част от наличните ресурси бъде извадена от системата, без навременно заместване, това може да отвори нови дефицити.
Решението не е само политическо
Дебатът за военната помощ често се представя като избор „за“ или „против“ предоставяне на оръжия. Реалната картина е по-сложна. Необходимо е да се прецени какъв тип техника се обсъжда, дали е излишна за Българската армия, дали може да бъде заменена, колко време ще отнеме това и дали има финансиране за нови доставки.
Тази оценка е важна и за публичното доверие. Когато гражданите чуват, че се предоставя военна техника, естественият въпрос е дали страната остава защитена. Отговорът не може да бъде общ. Той зависи от конкретния ресурс, запасите, сроковете за попълване и оценката на военните специалисти.
Какво следва
Позицията на министъра вероятно ще остане част от по-широкия разговор за бюджета за отбрана, модернизацията на армията и ролята на България в европейската сигурност. Ако се появят нови предложения за помощ, ключовият въпрос ще бъде дали те са придружени с гаранция, че запасите на армията няма да паднат под необходимия минимум.
Това е и сигнал към парламента и правителството: решенията за отбраната трябва да бъдат обвързани с ясна сметка за наличности, рискове и попълване. В противен случай всяка краткосрочна политическа стъпка може да се превърне в дългосрочен проблем за готовността на армията.
Източник: Българска телеграфна агенция. Информацията е проверена на 12 юни 2026 г. около 13:00 ч. българско време.
