Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., като най-оспорваните числа остават дефицитът от 5,7% от БВП и възможността за нов дълг до 10,1 млрд. евро. Това не е окончателното гласуване, но е ключовият политически филтър: между първо и второ четене ще се решава кои разходи, приходи и корекции ще оцелеят в окончателния текст.
Краткият отговор за читателя е прост: бюджетът вече има парламентарна подкрепа на първа стъпка, но не е приключил. Ако рамката остане близка до внесената, държавата ще харчи повече, отколкото събира, а спорът ще се концентрира върху цената на дефицита, новия дълг и обещанието България постепенно да се върне към по-нисък недостиг.
Илюстративна снимка: бюджетен дебат и публични финанси, архив на MyDailyMedia.
Какво прие парламентът на първо четене
Според информация на БТА законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. беше приет на първо четене след дебати в пленарната зала. В програмата на парламента за 15 юли е включено първо гласуване на законопроекта, внесен от Министерския съвет на 1 юли.
Първото четене не одобрява всяка отделна редакция по пера, но казва дали мнозинството приема философията на бюджета. Именно затова гласуването е важно: то отваря пътя към предложения между двете четения, а там обикновено идват най-острите спорове за конкретни разходи, приходи, заплати, социални плащания и капиталови програми.
Кои са най-важните числа в Бюджет 2026
В проекта, публикуван от Министерството на финансите, са заложени приходи за около 49,6 млрд. евро и разходи за около 56,8 млрд. евро. Това води до дефицит от 7,2 млрд. евро, или 5,7% от брутния вътрешен продукт. В документацията към проекта е посочена и възможност за нов дълг до 10,1 млрд. евро.
Тези числа са причината бюджетът да бъде политически взривоопасен. Дефицит над 3% е чувствителен за страна в еврозоната, а новият дълг означава бъдещи плащания по лихви и падежи. Затова спорът не е само счетоводен – той е за това кой плаща сметката и дали държавата може да ограничи разходите без да спре важни плащания.
Защо дефицитът от 5,7% предизвика толкова остри реакции
Финансовото министерство представя рамката като опит да се покажат реалните разходи и натрупани задължения. Опозицията атакува проекта заради липса на достатъчно реформи и заради риска България да остане под натиск за свръхдефицит. Затова второто четене ще бъде не просто техническо редактиране, а политически тест за цялата управленска сметка.
За домакинствата темата звучи далечна, но има пряка връзка с данъци, осигуровки, заплати в публичния сектор, пенсии, здравни плащания, образование и инвестиции. MyDailyMedia вече проследи натиска върху публичните финанси, политическия спор около дефицита и предишните сигнали за бюджетния недостиг. Новото сега е, че проектът вече мина първата пленарна бариера.
Какво следва до второ четене
След първото четене депутатите могат да внасят предложения за промени. Практически това означава, че тепърва ще се види дали ще има орязване на разходи, пренасочване на средства, нови приходи или допълнителни компенсации за отделни групи. Най-рисковият сценарий е бюджетът да набъбне още, без да се посочи ясно откъде идват парите.
Затова второто четене ще бъде по-важно за конкретните хора и институции. Там се решава дали дадена политика ще получи реално финансиране, дали обещанията ще останат само политически текст и дали дефицитът ще бъде намален или бетониран около сегашното ниво.
Какво означава това за икономиката
В краткосрочен план бюджетът трябва да осигури работа на държавата, плащания към системите и предвидимост за бизнеса. В средносрочен план обаче въпросът е дали България ще върне дефицита към по-устойчиви нива. Ако това не стане, цената може да дойде през по-висок дълг, по-скъпо финансиране и по-малко пространство за бъдещи кризи.
Потребителският ефект също не е за подценяване. В същата икономическа картина попадат и теми като новите разходи при онлайн пратките и проверките за касови бележки по морето – малки на вид решения, които в крайна сметка се отразяват върху цените, покупките и доверието в институциите.
Най-важното накратко
- Бюджет 2026 е приет на първо четене, но окончателният текст предстои.
- В проекта са заложени дефицит от 5,7% от БВП и недостиг около 7,2 млрд. евро.
- Допуска се нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро.
- Основният спор е дали разходите са неизбежни или бюджетът отлага нужните реформи.
- Второто четене ще покаже кои числа реално ще останат в закона.
Източници: БТА, Народно събрание, проект и мотиви към Бюджет 2026 на Министерството на финансите, БНТ. Още по темата: икономика.
