На 10 ноември Българската православна църква почита паметта на светите апостоли Сосипатър, Ераст, Олимп, Родион и Куарт, както и на преподобни Арсений Кападокийски.
Тези светии принадлежат към лика на седемдесетте Христови апостоли, които следвали и проповядвали вярата след Спасителя.
Сред тях е свети Олимп (или Олимпан), за когото апостол Павел споменава в Посланието до римляните (Рим. 16:15). Той придружавал свети апостол Петър до Рим и там, по заповед на император Нерон, бил посечен с меч в същия ден, когато Петър бил разпнат.
Друг от днешните почитани светии – свети Родион (или Иродион) – бил сродник на апостол Павел (Рим. 16:11). Той проповядвал Божието слово в град Патра, където служил като епископ. Като верен спътник на апостол Петър, Родион също приел мъченическа смърт в Рим – обезглавен в деня, когато апостол Петър бил разпнат.
Свети Сосипатър, родом от Ахаия, също бил сродник на апостол Павел (Рим. 16:11). Заедно със свети Иасон бил негов ученик и сътрудник в проповядването на Евангелието. По-късно станал епископ на Иконийската църква и след дълги години служение починал в мирна старост.
Свети Ераст, споменат от апостол Павел в същото послание (Рим. 16:23), бил дякон и пазител на имуществото на Йерусалимската църква. След това бил поставен за епископ в Панеада, където също завършил живота си в мир.
Последен сред тях е свети Куарт (или Кварт), също известен от Посланието на Павел (Рим. 16:23). Той пострадал много заради своята вяра, но обърнал мнозина езичници към Христос и завършил земния си път като епископ на град Берит (днешен Бейрут), починал мирно и благочестиво.
На Свети Арсений Кападокийски Църквата отдава почит като на един от големите Божии угодници на XIX век. Той се родил около 1840 година в село Фараса, разположено в областта Кападокия в Мала Азия. При светото кръщение получил името Теодор. Останал сирак още в ранна възраст, след като изгубил родителите си – Елефтерий и Варвара.
Теодор получил духовно образование в семинарията в Смирна (днешен Измир). На 26 години постъпил в манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Зинджи-Дере, близо до Кесария, където приел монашески постриг и името Арсений. След това бил ръкоположен за дякон и изпратен от митрополит Паисий II във Фараса, за да обучава местните деца на четмо и писмо.
През 1870 година Арсений бил ръкоположен за свещеник и издигнат в сан архимандрит. В продължение на 54 години той служил във Фараса, като посветил целия си живот на своето паство.
Свети Арсений водел строг подвижнически живот и бил надарен от Бога с дар на прозорливост и изцеление. По молитвите му, които според свидетелите били „силни като да пробиват камък“, мнозина били изцелени – глухи, слепи, парализирани и обсебени намирали изцеление чрез неговата вяра.
Неговата святост се почитала не само сред православните гърци, но и сред мюсюлманите, които също свидетелствали за чудесата и лечебната му сила. Дори патриарсите на Цариград и Йерусалим желаели да го направят епископ, но той смирено отказвал, избирайки живот на молитва и служение. Арсений предвиждал бъдещи войни и изпитания, включително изгнанието на християните от Мала Азия.
Когато през 1924 година започнало преселението на малоазийските гърци, свети Арсений не изоставил своето паство, а го придружил до остров Корфу, където скоро след това се преставил в Господа.
Неговите свети мощи по-късно били пренесени първо в град Конница, а впоследствие в манастира „Св. Йоан Богослов“ в Суроти, близо до Солун. Свети Арсений Кападокийски бил канонизиран през 1986 година, а днес вярващите го почитат като чудотворец и изцелител, покровител на страдащите и болните.
Софийският театрален сезон стартира с 13 постановки и международни участия може да прочетете тук.
