На 5 януари в народния календар се отбелязва Попова Коледа – денят преди Богоявление, познато още като Йордановден. Празникът е известен и с други наименования – Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст и Водокръщи.
Според народните вярвания именно на този ден приключват т.нар. „мръсни дни“, започнали на 25 декември и продължили до Кръстовден. В традиционните представи този период е време на космически безпорядък, когато демонични сили обикалят земята. В християнски план това са „некръстените“ дни – времето, в което младенецът Исус Христос все още не е приел Светото Кръщение.
В храмовете се отслужва празнична служба, по време на която свещеникът освещава водата, като пуска кръст в нея. След това той обикаля домовете, ръси ги със светена вода и китка босилек, за да предпази къщата от болести и нечисти сили. Домакините поставят монета в съда със светена вода, а на следващия ден същият кръст се хвърля в река или друг водоем.
Празникът, наричан още Водокръщи, поставя началото на поредица от водни обреди, които по традиция са сходни по своята символика. Следват Йордановден и Ивановден, като на някои места те са познати като мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта срещу Йордановден небето се разтваря, но това могат да видят само праведните. Според вярванията, ако те си пожелаят нещо в този миг, желанието им ще се сбъдне.
Народната традиция разказва още, че в този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а реките и потоците спират за кратко, за да се пречистят, преди да потекат отново. В Родопския край пък вярват, че през нощта ветровете водят битки помежду си.
В някои райони на Югоизточна и Северна България по домовете обикалят т.нар. „совойници“ – неомъжени моми, облечени като младоженци. Те носят китка босилек и мълчана вода, с които ръсят домовете, а с песни наричат за здраве и благополучие на стопаните. Подобно на коледарите, са придружени от по-малки момичета, които събират даровете – пари, брашно, плодове, орехи, сланина и лук.
Трапезата за Попова Коледа е постна и включва ястия като боб, постно зеле, постни сърми и плодове. В някои краища, както и на Коледа, се приготвя обредна пита с пара.
На този ден имен ден отбелязват Кръстьо, Кръстана и всички, чиито имена съдържат кръст.
