В последните дни вниманието на света отново се насочи към Близкия изток, след поредна серия от напрежения между Иран, Израел и Съединените щати. Анализатори предупреждават, че залогът този път е по-висок от обикновена регионална конфронтация. Сред тях е и арабистът проф. Владимир Чуков, който обръща внимание върху променената реторика на американския президент.
„Наративът на Тръмп се промени през последните дни. Очевидно в Съвета за национална сигурност дебатът е бил много сериозен“, подчерта проф. Чуков, намеквайки, че вътрешнополитическите дискусии във Вашингтон не са никак леки.
Докато в САЩ се водят дебати относно евентуално военно участие, остава неясно дали страната ще поеме по пътя на пряка намеса. Журналистът Георги Милков акцентира върху факта, че думите на Тръмп не бива да се разглеждат като показателни:
„Остава неясен въпросът САЩ ще се ангажират ли пряко с военна интервенция или не. Какво казва Тръмп няма значение – днес казва едно, утре казва друго. Важното е американците влизат ли или не влизат в конфликта.”
Една от най-обсъжданите хипотези е свързана със свалянето на върховния лидер аятолах Али Хаменей. По думите на Георги Милков, това не само няма да разреши проблемите, но може да ги задълбочи.
„Това е най-големият проблем, от който трябва да се притесняваме. Това отваря твърде много посоки за притеснение. Младите хора не обичат този режим в Иран, от години има протести.”
Милков прави и исторически паралел с интервенцията в Ирак, където свалянето на диктатора не донесе стабилност:
„Свалянето на Саддам Хюсеин не беше трудно, но оставането на целия парад за сигурност на улицата, създаването на временно правителство и идеята да се прави свобода и демокрация обрече не само Ирак, а целия регион и дори нас на 20 години несигурност. Ирак е по-малка страна, с по-малко оръжия от Иран. Но да нямаш план Б за такава страна като Иран – това ще породи много повече проблеми, отколкото тези с Ирак.”
В светлината на последния доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ситуацията става още по-напрегната. Проф. Чуков обръща внимание на обезпокоителни детайли:
„Миналата седмица имаше доклад на шефа на МААЕ, който казва, че Иран нарушава директивите на МААЕ. Това е игра на котка и мишка. Може да нямат ядрено оръжие, но не пускат експертите на мястото. От 35 членки, 19 гласуваха „за”, против бяха Русия, Китай и една африканска държава. Според Иран това е манипулиран доклад. Това е ходене по мъките.”
Позицията на Китай в тази криза също не бива да се подценява. Интересът на Пекин е по-скоро икономически, отколкото идеологически, пояснява още проф. Чуков:
„Китайците са най-заинтересовани да не падне режимът в Иран, защото са най-големите клиенти на иранския нефт.”
Макар риториката около Трета световна война да се засилва в публичното пространство, експертите остават предпазливи в прогнозите си. Милков завършва с реалистична, но тревожна забележка:
„Не бих избързал с прогнози за Трета световна война. Проблемите обаче, които отваря казусът Иран, са сериозни и за региона, и за целия свят. Зависи дали американците се включат.“
