„Възраждане“ обвини управляващите, че газовият блок „Хан Тервел“ е бил предаден на Турция без знанието на опозицията, съобщи БТА, позовавайки се на позиция на партията. Твърдението е свързано с партньорството между турската държавна компания TPAO и Shell за проучвания в българската изключителна икономическа зона в Черно море.
Темата е чувствителна, защото събира на едно място енергийна сигурност, права върху потенциални залежи, контрол върху стратегическа инфраструктура и политическа отговорност. Засега публично известното е, че „Възраждане“ поставя серия въпроси, а не че държавните институции са дали окончателен и подробен отговор по тях.
Какво твърди „Възраждане“
Според информацията на БТА партията свързва случая с обявено на 18 февруари 2026 г. партньорство между TPAO и Shell. То е за проучване в българската част на Черно море, в зона, описвана като близка до турското газово находище „Сакария“.
От „Възраждане“ питат кой държи правата в проекта, кой е операторът, как се разпределят отговорностите и дали участието на TPAO е било одобрено от българската държава при ясни условия. Това са въпроси, които имат значение не само за политическия спор, а и за бъдещия режим на добив, приходи и контрол, ако проучванията дадат резултат.

Къде влиза TPAO и защо това създава напрежение
TPAO е турската държавна петролна компания. Официалният й профил е свързан с проучване и добив на нефт и газ, включително с проекти в Черно море. Shell е международна енергийна компания с дългогодишен опит в офшорни проучвания. Самото присъствие на такива играчи не е необичайно за сектора, но при блок в българска морска зона държавният интерес трябва да бъде ясно защитен.
Точно тук е политическият заряд. „Възраждане“ представя случая като продължение на по-широк спор около енергийните отношения с Турция и договора с „Боташ“. В публикацията на БТА е припомнено и изявление на премиера Румен Радев от юли, според което България дължи 360 млн. долара по договора с „Боташ“, като той отрича връзка между този договор и други теми като магистрала „Черно море“, електроенергиен транзит, води и „Хан Тервел“.
Какво трябва да се изясни публично
Най-важният въпрос не е дали чужда компания може да участва в проучване. Такива партньорства са нормална част от енергийния сектор. Въпросът е при какви условия става това, кой контролира процеса, какви права се прехвърлят и каква информация е дадена на институциите и парламента.
MDM вече проследи напрежението около работата на 52-рото Народно събрание, както и икономическия фон около производствените цени в България. Случаят с „Хан Тервел“ добавя нов пласт: когато енергетиката влезе в политически спор, общественият интерес е към документи, срокове, подписи и отговорни институции, а не към лозунги.
Затова и следващата важна стъпка е официална, проверима позиция от компетентните органи. Министерството на енергетиката поддържа публична информация за сектора на своя сайт, но по казуси с конкретни права и оператори обществото има нужда от яснота в детайли.
Защо темата има трафик и обществен интерес
„Хан Тервел“ е удобна за търсене тема, защото комбинира разпознаваеми имена: България, Турция, TPAO, Shell, „Боташ“, Черно море и „Възраждане“. Но по-важното е, че засяга въпрос, който читателят разбира веднага: ако в българска морска зона има потенциален ресурс, кой ще решава за него и при каква прозрачност?
Вътрешнополитическият контекст също е силен. След споровете около бюджета, парламентарните правила и контрола върху ключови договори, темата лесно може да стане част от по-голям разговор за управлението на стратегически активи. Подобна линия вече се вижда и в други политически теми, включително при споровете около бюджета и разместванията в партийните позиции преди президентския вот.
Кратък отговор
„Възраждане“ твърди, че чрез партньорство между TPAO и Shell газовият блок „Хан Тервел“ е преминал към турско участие без достатъчна публичност и без знанието на опозицията. Потвърденото към момента е политическата позиция на партията и описанието на партньорството, цитирано от БТА. Остава да се изясни какви права са дадени, кой е операторът, каква е ролята на българската държава и има ли връзка с по-широките енергийни договори с Турция.
Източници: БТА, TPAO, Shell, Министерство на енергетиката. Снимки: БТА и Unsplash, качени локално в медийната библиотека на MyDailyMedia.
