Инфлацията отново се превръща в основна тема в икономическите и политическите дебати у нас. След кратко забавяне през зимните месеци, през април 2025 г. инфлацията в България отчете нов ръст – 5.8% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт . Въпреки че този процент е по-нисък от пиковите стойности от 2022 г., той все пак поставя под натиск хиляди домакинства в цялата страна.
Цените отново тръгват нагоре
Най-осезаемо е поскъпването на основните храни и енергийните услуги в– категории, които заемат значителен дял от месечните разходи на българските домакинства. Хлябът и тестените изделия са поскъпнали с 9.1%, месото и месните продукти със 7.4%, а млечните продукти с около 6%. Успоредно с това транспортните разходи също растат ,цените на горивата са се увеличили с близо 8% в рамките на последните три месеца, а това рефлектира и върху цените на редица услуги.
Домакинствата усещат натиска
Според последното проучване на Института за социални и икономически анализи, над 64% от българите заявяват, че намаляват потреблението си, за да се справят с растящите цени. Мнозина споделят, че отлагат по-големи покупки или изобщо се отказват от тях, включително и от разходи за култура, развлечения и дори здравеопазване.Пенсионерите и нискодоходните групи са най-уязвими. За тях дори малко увеличение на сметките или цените в магазина се превръща в сериозно предизвикателство.
Влияние върху младите семейства и децата
Младите семейства усещат инфлацията най-силно чрез разходите за образование, детски стоки и здравеопазване. Цените на учебните материали, облеклото и дори посещенията при педиатър са се повишили между 10 и 15% спрямо 2024 г.
Икономистите предупреждават
Експертите предупреждават, че въпреки усилията на Европейската централна банка и правителствата да стабилизират инфлацията в еврозоната, страни като България ще останат уязвими, докато се поддържа зависимост от внос на енергийни ресурси и храни.
Според доц. Димитър Иванов, икономист от СУ „Св. Климент Охридски“, факторите зад текущото повишение включват:
повишени цени на вносни суровини.
ефекти от глобалната нестабилност включително конфликти и търговски ограничения.
липса на дългосрочна национална стратегия за производство и енергийна независимост.
Какви мерки се предприемат
Правителството вече обяви намеренията си да разшири програмите за енергийни помощи, както и да индексира част от социалните плащания спрямо инфлацията. Обсъжда се и въвеждането на обвързана минимална работна заплата с инфлационния индекс, идея която среща както подкрепа, така и критики.
В същото време се търсят решения за подкрепа на малкия бизнес – чрез намалени административни тежести, временни данъчни облекчения и достъп до по-евтино кредитиране.
Какво може да направи потребителят
Икономическата несигурност кара много българи да преосмислят личните си финанси. Ето няколко съвета от експерти:
Планирай и следи месечния си бюджет.
Купувай в по-големи количества, когато има намаления.
При възможност, избягвай кредити с плаваща лихва.
Търси български и сезонни продукти – често са по-евтини и с по-добро качество.
Инвестирай в енергийно ефективни решения у дома.
Инфлацията отново е тук макар и не в най-драматичната си форма. Но дори умерен ръст на цените има силно отражение върху реалния стандарт на живот. В условията на икономическа несигурност, информираността и активното поведение на гражданите и институциите са решаващи за поддържане на стабилност. Докато се чакат мащабни икономически решения, всеки българин трябва да търси баланса между доходи и разходи с особено внимание.
