Жителите на Лисабон, Мадрид и Барселона отделят най-голяма част от доходите си за жилище сред всички градове в Европейския съюз, показва нов анализ на Европейския съвет. Докладът е изготвен въз основа на данни от института за икономически изследвания на Deutsche Bank.
Според анализа, в португалската столица разходите за жилище достигат 116% от средната заплата, което означава, че много домакинства живеят в дълг или разчитат на спестявания, за да покриват наема или ипотеката си. В Мадрид и Барселона съотношението е по-ниско, но все пак тревожно високо — 74%.
Докладът, озаглавен „Покрив, но различни реалности: сложната жилищна криза в Европа“, подчертава, че жилищният проблем е структурен за целия ЕС, но се проявява с различни особености в отделните региони. В градове като Люксембург и Франкфурт делът от дохода, отделян за жилище, е около 34%, докато във Виена и Хелзинки достига 37% и 35%.
Средно за ЕС цените на жилищата са се увеличили с 58,3% между 2015 г. и първото тримесечие на 2025 г., но темповете на поскъпване се различават драстично. Най-голям ръст е отчетен в Унгария (+237%), Португалия и Литва (+147%), докато в Испания увеличението е 72%. В другия край на класацията са Финландия (+0,4%), Италия, Кипър (+13%) и Франция (+26%).
България – продължаващ ръст на цените
В България цените на жилищата продължават да растат с високи темпове. По данни на Eurostat, индексът на цените на жилищата се е повишил с 15,5% през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период година по-рано.
„Като поддържа стратегически дебат за жилищната политика, Европейският съвет подчертава нейната ключова роля не само за благосъстоянието на гражданите, но и за изграждането на по-конкурентна и сплотена Европа“, се казва в документа.
Ограничения и предизвикателства
Въпреки че проблемът е общ за целия съюз, възможностите за създаване на единна европейска политика остават ограничени. „Много от решенията зависят от отделните държави членки, поради което е трудно да се създадат „идеални“ политики, приложими навсякъде“, отбелязват анализаторите.
Докладът все пак очертава редица общи предизвикателства – растящите лихви, поскъпването на живота и натиска върху пазара на наеми. Според експертите европейските мерки могат да „допълнят националните усилия“ чрез модернизация на жилищния фонд и корекция на пазарните дисбаланси.
В него се подчертава и необходимостта инициативите за по-достъпни жилища да бъдат внимателно планирани, за да не доведат до „задълбочаване на социалните неравенства, забавяне на строителството или нови финансови натоварвания“.
Посочени решения
Като възможни стъпки се предлагат по-гъвкав трудов пазар, по-добро териториално планиране и повишена енергийна ефективност. Данните показват, че 85% от сградите в ЕС са построени преди 2000 г., а три четвърти от тях имат ниска енергийна ефективност. В същото време над две трети от европейците притежават собствено жилище, а близо половината живеят в апартаменти.
След временен спад през 2023 г., цените на жилищата отново растат вече шесто поредно тримесечие, докато наемите продължават стабилно да се покачват.
Натиск върху наемния пазар
Пазарът на наеми е под силен натиск в почти всички икономически активни региони на ЕС. Средно за съюза наемите са се увеличили с 28,8% между 2010 и 2025 г., но в някои страни поскъпването е драматично. „В Унгария (+277%) и Естония (+250%) цените на наемите буквално са се утроили,“ посочва Европейският съвет.
Подобна тенденция се наблюдава и в Латвия (+162%), Чехия (+155%) и Португалия (+141%), което отразява задълбочаващите се регионални неравенства и процеса на икономическа конвергенция.
Изключение правят само Италия (-1%) и Гърция (-9%) – единствените държави в ЕС, където наемите са поевтинели през последните години.
Докладът очертава тревожна, но ясна тенденция – жилищната криза вече не е просто социален въпрос, а се превръща в икономически фактор, който влияе пряко върху стабилността и конкурентоспособността на целия Европейски съюз.
