„Кошмарът на канадския F-35“ е израз, който навлязъл в общественото съзнание, когато Канада започнала да разглежда възможността за закупуване на изтребители F-35 Lightning II за своите въоръжени сили. Процесът по избор на нови бойни самолети се оказал дълъг, скъп и изпълнен с проблеми, които поставили на изпитание способността на канадското правителство да осигури модерни бойни машини за своите въздушни сили, като в същото време да избегне публични и политически провали.
Началото на 2000-те години
Всичко започва в началото на 2000-те години, когато Канадските въздушни сили започват да търсят заместник на своите стари и остарели изтребители CF-18 Hornet. Това е стратегическа необходимост, тъй като технологиите в авиацията напредват бързо, а старите машини започват да стават ненадеждни и да изискват все по-високи разходи за поддръжка. Изборът на подходящо ново оръжие за канадските въздушни сили се оказва ключов за поддържането на способността на страната да защитава своето въздушно пространство и да участва в международни операции.
Ново поколение изтребители
След като в международен план започва разработката на новото поколение стелт изтребители F-35, създаден от американската компания Lockheed Martin, Канада започва да разглежда възможността за присъединяване към програмата за закупуването на тези изтребители. F-35 се представя като революционен самолет, който обединява в себе си най-новите технологии в авиацията – стелт способности, многофункционалност, висока маневреност и интеграция с други платформи и военни сили. Програмата беше възприета като шанс за Канада да получи изтребител от ново поколение, който да е готов да отговори на бъдещите заплахи, като в същото време да подсили отношенията със Съединените щати и други съюзници от НАТО.
Проблеми
Обаче, този оптимизъм започва бързо да избледнява, когато проектът се сблъсква с редица сериозни проблеми, които водят до един от най-големите политически и финансови кошмари за канадското правителство. Най-голямото препятствие се оказва цената на самите изтребители. Прогнозите за разходите, които първоначално изглеждали разумни, започват да се увеличават, като проектът се сблъсква с редица забавяния и неуспехи в изпълнението. Закупуването на F-35 се оказва далеч по-скъпо, отколкото първоначално предвиденото, а новите оценки сочат, че Канадата ще трябва да похарчи милиарди долари за закупуването, поддръжката и обновяването на тези самолети през следващите десетилетия.
Стивън Харпър
Скоро след това, през 2012 година, правителството на Канада, водено от тогавашния премиер Стивън Харпър, започва да се изправя пред сериозни въпроси от страна на обществеността, медиите и опозиционните партии относно прозрачността на процеса и дали е разумно да се инвестират толкова много средства в този проект. Процесът по избор на самолет започва да бъде обвиняван в липса на конкуренция, тъй като Kанада е избрала единствено F-35, без да разгледа други опции като шведските Gripen или европейските Eurofighter Typhoon и Dassault Rafale. Това води до растящо недоволство сред канадските граждани, които се чувстват измамени от скъпите и неясни разходи.
Технически проблеми
Не само цената обаче поражда притеснения. Самият самолет започва да се сблъсква с технически проблеми. F-35 е свръхмодерен изтребител, но през годините на разработка на програмата се оказва, че самолети от този тип страдат от редица проблеми, свързани с тяхната издръжливост, поддръжка и производителност. Един от най-големите проблеми, които възникват по време на тестовете на F-35, е свързан с недостатъчната му маневреност в някои условия, както и със забавянето на софтуерните актуализации и интеграцията с други военни системи.
Издържливостта на машините
Канада започва да се съмнява дали F-35 ще бъде най-доброто решение за нейните нужди, като на преден план излизат въпросите за оперативната съвместимост с другите изтребители и какво ще се случи с издръжливостта на машините през годините. Канадските военни започват да гледат с подозрение на проекта и да поставят под въпрос неговата икономическа целесъобразност. Изтребителите F-35 се оказват не само финансово бреме, но и заплаха за оперативната готовност на канадските ВВС.
През 2015 година, след като либералната партия поема властта под лидерството на Джъстин Трюдо, правителството решава да преразгледа въпроса за F-35 и да стартира нов процес за избора на изтребители. Това води до още едно отлагане на окончателното решение. Политическото напрежение по този въпрос се усилва още повече, като дебатите за бъдещето на канадските изтребители продължават да са гореща тема за разговор. Въпреки това, Канада в крайна сметка подписва договор за закупуване на F-35 през 2021 година, като по този начин въпросът изглежда окончателно решен.
„Кошмарът на канадския F-35“ оставя след себе си редица уроци за правителствата по целия свят, които трябва да бъдат внимателни при избора на нови военни технологии. Въпреки че F-35 все още се счита за един от най-съвременните изтребители в света, проблемите, с които се сблъсква проектът, показват, че дори най-големите и най-успешни военни програми могат да бъдат изпълнени с непредвидени трудности, които да поставят на изпитание политическата и финансовата устойчивост на страните, които участват в тях.
