През вековете Йерусалим е бил духовен център за множество народи, включително и за българите. В Стария град на Йерусалим са открити редица български надписи и ръкописи, свидетелстващи за присъствието и дейността на български духовници и поклонници в Светите земи.
Български параклис в църквата „Възкресение Христово“
Още през XII век немският монах Йоан Вюрцбургски отбелязва, че в църквата „Възкресение Христово“ (известна и като църквата на Божи гроб) различни народности имат свои параклиси и вътрешни църкви. В списъка на тези народи българите са споменати на второ място, веднага след гърците. Това свидетелства за значимото присъствие на българската общност в Йерусалим през този период.
Свидетелства от поклонници и духовници
През XVI век руският търговец и дипломат Василий Позняков описва, че пред малката църква на Гроба Господен стои български олтар, над който ден и нощ гори кандило. Подобни сведения предоставя и Трифон Коробейников през 1583 г., който споменава за голяма българска църква до самия Божи гроб, в която денонощно горят 15 златни кандила. Тези описания подчертават активното участие на българите в религиозния живот на Йерусалим.
Старобългарски ръкописи и надписи
В йерусалимските и синайските манастири са запазени редица старобългарски ръкописи, донесени от поклонници или монаси. Сред тях са Асеманиевото евангелие, Синайският псалтир, Синайският молитвеник и Добромировото евангелие. Тези ръкописи са ценни свидетелства за разпространението на старобългарската книжнина и духовност в Светите земи.
Български манастир „Св. Симеон“
Според разкази, събрани от възрожденеца Димитър Паничков през 1858 г., още по времето на цар Симеон Велики в Йерусалим е съществувал голям български манастир „Св. Симеон“. Той е бил обитаван от български монаси чак до началото на XIX век. Освен това се споменава, че някога абисинската стаичка до Светия гроб и църквата „Св. Яков“ също са били български.
Откритите български надписи, ръкописи и сведения за църкви и манастири в Стария град на Йерусалим са ярки доказателства за дълбоката връзка между българския народ и Светите земи. Те отразяват не само религиозния плам на българите, но и техния принос към духовното и културно наследство на Йерусалим.
