Учени са идентифицирали огромни и изключително плътни скални образувания дълбоко под западната част на Тихия океан – откритие, което поставя под съмнение утвърдени представи за структурата и поведението на земната мантия. Благодарение на напреднали методи за сеизмично изображение стават видими аномалии, които не отговарят на досегашните модели за движението на субдуциращите тектонични плочи. Наличието им предполага, че вътрешността на нашата планета може да е далеч по-сложна и древна, отколкото се е предполагало, съобщава The Times of India.
Дълги години геолозите смятаха, че добре разбират динамиката в дълбочина: плочите се движат, някои потъват под други, а износеният материал пропада в мантията и постепенно се разпада и смесва. Новите данни обаче разкриват неочаквана картина под Тихия океан.
Сеизмичните изображения показват огромни скални маси, разположени на голяма дълбочина – именно там, където според стандартните модели не би трябвало да има подобни структури. Техните размери, форма и разположение озадачават специалистите и пораждат въпроси дали става дума за фрагменти от древни плочи, реликти от ранното формиране на Земята или за напълно непознат тип материал.
Откритието подкопава дългогодишни научни предположения и може да доведе до преразглеждане на основни процеси, които управляват вътрешната динамика на планетата.
В статия в Scientific Reports е описано как чрез усъвършенстван метод за изображение с пълна вълнова форма е бил картографиран дълбокият мантий под западната част на Тихия океан. Именно тази техника е разкрила впечатляващи аномалии, които не съответстват на общоприетите модели.
Сеизмичните вълни в тези области се забавят и ускоряват по необичаен начин, което подсказва наличие на студени и плътни структури на огромна дълбочина. Методът използва огромни масиви от данни и създава триизмерни изображения с висока резолюция, предоставяйки много по-детайлна картина от традиционните техники.
Получените резултати показват, че под западната част на Тихия океан масивни скални формации се простират дълбоко в долната мантия. Тези региони проявяват скорости на сеизмичните вълни, несъвместими с типичния мантинен материал, което подсказва, че става въпрос за плътни, необичайно добре запазени структури. И най-изненадващо – те се намират далеч от активни зони на субдукция.
Това означава, че ако те представляват остатъци от древни плочи, те са се придвижили далеч от първоначалното си място или са останали непокътнати в продължение на стотици милиони години. Алтернативна хипотеза предполага, че аномалиите може да са части от първичния материал на Земята – вещество, което е съществувало още преди формирането на кората и мантията. Подобно откритие би имало огромна научна стойност, тъй като тези структури може да пазят химически следи, датиращи от най-ранните етапи на планетата.
И в двата случая учените са изправени пред необходимостта да преосмислят устойчивостта и циркулацията на материала в мантията.
Какво означава това за науката?
Ако наличието на тези структури бъде потвърдено, то може да осигури ключ към разбирането на редица явления – от геодинамиката на магнитното поле до вулканичната активност. Подобни аномалии влияят на топлинния поток в мантията и могат да обяснят особеностите в поведението на вулканичните „горещи точки“, като Хавай и Самоа.
Тези структури вероятно играят роля и в пренасочването на мантийния материал, което може да влияе на земетресенията и изригванията в различни части от Тихоокеанския огнен пръстен. Според някои геолози те може да действат като естествени бариери или канали в дълбочина.
Защо откритието е важно отвъд геологията?
То напомня колко ограничено е нашето разбиране за собствената ни планета. Най-дълбоките сондажи достигат едва началните слоеве на земната кора, докато под тях се простира динамичен и променлив свят, който оформя климат, релеф и континенти.
Възможността дълбоко под Тихия океан да съществува почти непознат геоложки свят е едновременно впечатляваща и смиряваща. Предстоящите изследвания вероятно ще разчитат на още по-мощни сеизмични мрежи и напреднали технологии, а може би и на геохимични анализи, за да се разкрие произходът и възрастта на тези масивни структури.
Засега загадката остава отворена — и обещава да промени начина, по който възприемаме вътрешността на планетата.
