Разследването за опожарени антени за връзка със Starlink в обект край София е към края си и резултатите трябва да бъдат обявени скоро. Това съобщи премиерът Румен Радев пред Народното събрание на 14 октомври 2026 г. Публично обаче все още няма окончателен доклад за извършителите, мотива и нанесените щети.
Случаят стана известен след твърдение на съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев. На 12 октомври той съобщи, че двама маскирани мъже са подпалили 11 от общо 17 антени в охраняван обект около столицата. Тази бройка остава информация, изнесена от депутата — институциите още не са публикували собствена пълна фактическа справка.
Какво е потвърдено към 14 октомври
Най-важното ново развитие е, че изпълнителната власт вече потвърждава самото разследване. По време на близо тричасово парламентарно изслушване Радев каза, че работата е в напреднал етап. Той не разкри оперативни подробности и призова службите да не съобщават данни, които биха попречили на разследващите.
По информация на БНТ са предприети и допълнителни мерки за защита на критичната инфраструктура. Не е уточнено кои обекти обхващат те, какъв е режимът им на охрана и дали вече има установени заподозрени.
- Потвърдено от премиера: разследване се води и е близо до приключване;
- съобщено от Ивайло Мирчев: подпалени са 11 от 17 антени, а извършителите са били двама маскирани мъже;
- непотвърдено публично: самоличността на извършителите, мотивът, точната дата на палежа и предназначението на конкретния обект.
Защо случаят се свързва с националната сигурност
Starlink е сателитна комуникационна система на SpaceX. Терминалите ѝ могат да осигуряват връзка там, където наземната инфраструктура е повредена, претоварена или липсва. Именно тази устойчивост прави подобно оборудване важно при кризи, аварии и военни действия.
Това не означава автоматично, че всеки терминал е част от военен обект. Без официално описание на засегнатата площадка не може да се прави категоричен извод за функциите ѝ. Важният въпрос за разследването е дали палежът е обикновено престъпление срещу имущество, целенасочен саботаж или действие с друга цел.
Темата идва след официалното признание, че България има сериозен дефицит в защитата на критичната инфраструктура от дронове. Двата случая са различни, но поставят един и същ практически проблем: физическата охрана и технологичната защита трябва да работят заедно.
Какво казаха институциите — и какво не казаха
Премиерът обвърза ограничаването на информацията с текущите действия на службите. Това е нормален подход, когато публичните детайли могат да разкрият следи, свидетели или използвани методи. В същото време липсата на първоначално официално съобщение остави пространство за спекулации и политически обвинения.
Затова окончателният институционален отчет трябва да отговори поне на четири въпроса: кога е извършен палежът, как нападателите са стигнали до обекта, какви системи са били засегнати и има ли доказателства за външно възлагане. До публикуването на такива данни не е коректно инцидентът да се приписва на държава, организация или конкретна служба.
България вече планира по-широки инвестиции във въздушната защита, включително още пет комплекса IRIS-T. Зенитните системи обаче не решават проблема с проникване на хора в охраняема зона, палеж или вътрешен пробив — там ключови остават контролът на достъпа, видеонаблюдението, патрулите и бързото разследване.
Контекстът: поредица от въпроси за сигурността
Парламентарното изслушване на 14 октомври беше свикано основно заради атаките срещу търговски кораби в Черно море. Ден по-рано дронове поразиха два кораба край Бяла и Крапец, а издирването на моряци продължи и в сряда.
Случаят със Starlink е отделно разследване и не бива да се смесва автоматично с морските атаки. Общото е натискът върху властите да покажат как пазят комуникационни, военни и транспортни обекти в среда на нарастващи хибридни рискове. По-старият инцидент с GPS заглушител край София и проверката дали са засегнати полетите също показа колко чувствителни са комуникационните системи.
Какво следва
Следващият проверим момент ще бъде официалното обявяване на резултатите от разследването. Тогава трябва да стане ясно дали има задържани или обвиняеми, как е квалифицирано деянието и какви пропуски в охраната са установени.
Съществен е и въпросът дали палежът е прекъснал реална комуникационна услуга и за колко време. Този факт би показал не само стойността на щетите, а и дали са работили резервни канали и планове за непрекъсваемост.
Дотогава най-точната формулировка е следната: премиерът потвърди разследване за опожарени антени Starlink край София, но твърдението за 11 унищожени устройства и двама маскирани извършители все още се основава на публичната информация от Ивайло Мирчев.
Често задавани въпроси
Колко антени Starlink са подпалени край София?
Ивайло Мирчев съобщи за 11 от общо 17 антени. Към 14 октомври институциите не са публикували окончателен отчет, който независимо да потвърди точната бройка.
Има ли задържани за палежа?
Публично не е обявено да има задържани или обвиняеми. Премиерът каза, че разследването е към края си и резултатите ще бъдат съобщени скоро.
Доказан ли е саботаж от чужда държава?
Не. Към момента няма представени публични доказателства, които да свързват случая с конкретна държава или организация.
Изображение: редакционна илюстрация на сателитна комуникационна антена; кадърът не е от разследвания обект.
