Парламентът прие на второ четене рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планиран дефицит от 5,7%, съобщи БТА. „За“ гласуваха 125 народни представители от „Прогресивна България“, против бяха 84-ма депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. Нямаше въздържали се.
Това е реалното развитие след вчерашния решаващ етап по бюджета: депутатите вече одобриха основната финансова рамка, но гласуването на останалите текстове продължава. Затова новината не е просто процедурна – тя показва кои параметри вече са минали през пленарната зала и кои политически спорове останаха без мнозинство.
Снимка: БТА, качена локално в медийната библиотека на MyDailyMedia.
Какво беше прието
Според БТА депутатите приеха рамката с планираните приходи, разходи и трансфери, както и дефицит от 5,7%. Одобрени са бюджетите на съдебната власт, Народното събрание, администрацията на президента, Министерския съвет, Сметната палата, Конституционния съд, Омбудсмана, отделните министерства, държавни агенции и комисии.
В пакета влизат още бюджетите на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция и общините. В пленарната зала е бил вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.
Кои предложения отпаднаха
Опозиционните предложения за промени в приходната и разходната част не бяха приети. Сред по-видимите спорове беше искането на Ангел Георгиев от „Възраждане“ 17 млн. евро, предвидени по бюджета на Министерството на външните работи за Украйна, да бъдат насочени към българските общности в чужбина. Предложението беше отхвърлено и при прегласуване.
Не минаха и предложенията на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ за допълнителни средства за увеличение на ученическите стипендии. Темата беше поставена още вчера, като политическите формации посочиха, че минималният размер от 21 лева или 10 евро е определен през 1999 г.
Отхвърлено беше и предложение за увеличение на бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ с над 2 млн. евро за поддръжка, доставка на техника и ремонт на административния комплекс в София.
Защо гласуването е важно
Рамката на бюджета задава тавана и посоката на публичните разходи през 2026 г. Дефицитът от 5,7% е политически и икономически чувствителен показател, защото влияе върху дебата за разходите, дълга, социалните плащания, публичните инвестиции и финансовата устойчивост.
В практичен план това гласуване означава, че основните параметри вече имат парламентарна подкрепа, но детайлите по отделни текстове, политики и разходи остават важни. Именно там обикновено се вижда кои секторни искания получават пари и кои остават само политически заявки.
Какво следва
- депутатите продължават с останалите текстове от законопроекта;
- ще се следи дали ще има нови прегласувания и промени по отделни пера;
- финалният текст ще покаже окончателната комбинация между приходи, разходи, дефицит и секторни приоритети;
- политическият спор около социални плащания, стипендии, помощ за Украйна и административни разходи вероятно ще продължи.
MDM проследи темата още при влизането на държавния бюджет за 2026 г. в решаващ етап, както и при гласуването на бюджетите на ДОО и НЗОК. В по-широкия контекст остават и темите за разходите и позициите на Министерството на отбраната, както и за публичните услуги и здравните кампании. Още новини по темата следете в рубриката Икономика.
Най-важното накратко
- Парламентът одобри на второ четене рамката на бюджета за 2026 г.
- Планираният дефицит е 5,7%.
- Гласуването мина със 125 гласа „за“ и 84 „против“.
- Не бяха приети предложенията за промени в приходната и разходната част, включително част от исканията за ученическите стипендии.
