На 7 май се отбелязва Денят на радиото и телевизията в България, Русия и Беларус – дата, свързана с представянето на първия безжичен предавател от руския учен Александър Попов през 1895 г. Той демонстрира устройство, което може да улавя и предава електромагнитни сигнали без нуждата от проводници.
Въпреки това въпросът кой е истинският изобретател на радиото остава спорен. В Русия Попов е признат за негов създател, но в много други държави първенството се приписва на италианеца Гулиелмо Маркони, който пръв патентова устройството през 1896 г. в Англия. Германия отдава признание на Хайнрих Херц, а Франция, Индия, Англия, САЩ, Бразилия и страните от бивша Югославия също имат свои претенденти.
Първите стъпки в откриването на радиовълните
Пътят към радиото започва с откритията в областта на електричеството и магнетизма. През 1820 г. датчанинът Ханс Кристиан Оерстед открива връзката между електричеството и магнетизма, забелязвайки, че електрически ток може да отклони стрелката на компас. По-късно, през 1831 г., Майкъл Фарадей формулира принципите на електромагнитната индукция, а през 1870 г. Джеймс Клерк Максуел теоретично обяснява съществуването на електромагнитните вълни и тяхното разпространение със скоростта на светлината.
През 1886-1888 г. Хайнрих Херц доказва реалното съществуване на тези вълни, предавайки електромагнитни сигнали на малко разстояние. Въпреки че не вижда практическо приложение на своето откритие, неговата работа поставя основите на радиотехниката.
Основни претенденти за изобретатели на радиото
Френският физик Едуард Бранли създава първото устройство за приемане на електромагнитни вълни – кохерера, което по-късно играе ключова роля в развитието на радиото. През 1894 г. английският учен Оливър Лодж използва кохерер, за да предаде радиосигнал с помощта на морзов код, но не патентова изобретението си.
Бразилският свещеник и учен Роберто Ландел де Моура провежда експерименти с радиовълни още през 1892-1893 г., а през 1904 г. получава американски патент за своята система за безжично предаване на глас.
Никола Тесла, известен със своите експерименти в областта на електричеството, разработва високочестотни генератори и антени, които по-късно се използват от Попов и Маркони. През 1893 г. Тесла демонстрира принципите на радиото, но не успява да го патентова навреме.
Индийският учен Джагдиш Чандра Бозе експериментира с микровълнови радиовълни и през 1894 г. демонстрира дистанционно активиране на електрически звънец и запалване на барут. Той е един от пионерите в областта, макар че не търси комерсиално приложение на своите открития.
Попов и Маркони: най-признатите фигури в радиотехниката
През 1895 г. Александър Попов демонстрира първото устройство за безжично предаване на радиосигнали, като подобрява кохерера на Лодж и използва антена за увеличаване на обхвата. През 1896 г. Попов успява да изпрати радиосъобщение с думите „Хайнрих Херц“.
Гулиелмо Маркони, от своя страна, адаптира съществуващите технологии и през 1896 г. получава патент за радиопредаване. Основната му заслуга е не толкова техническото новаторство, колкото внедряването на радиото в практиката. Той демонстрира радиосигнали на големи разстояния и през 1901 г. осъществява първото трансантлантическо предаване. Благодарение на своята предприемчивост Маркони става основател на Marconi Wireless and Telegraph Company и през 1909 г. получава Нобелова награда за физика.
Историята на радиото е изпълнена със спорове и множество претенденти за неговото откриване. Всеки от тях допринася с нещо уникално – от теоретичните основи на Максуел и експериментите на Херц до усъвършенстването на приемателната техника от Бранли, Лодж и Попов, както и до индустриализацията на радиокомуникациите, осъществена от Маркони.
Безспорно, радиото е едно от най-значимите открития в човешката история, което променя начина, по който комуникираме, разпространяваме информация и се свързваме със света.
