Почти всички изследвания, разглеждащи влиянието на различните данъчни модели върху икономическия растеж, стигат до една и съща констатация: Най-негативен ефект имат данъците върху приходите и/или печалбите на фирмите и физическите лица. Такъв извод прави и Боян Рашев в свой материал, публикуван в Труд бг. За разлика от тях, данъците върху потреблението (ДДС), както и най-вече тези върху собствеността – земя, сгради, автомобили и др. – оказват най-малко вредно влияние. Причините за това са напълно очевидни и логични, затова няма да ги разглеждам подробно.
Как реагира българската държава с Бюджет 2026? Значително увеличава данъчната тежест върху работещия капитал и върху труда на хората (включително осигуровките, които по същество са част от тази тежест). Това представлява най-неблагоприятното възможно решение за икономиката. Българската икономика се сблъсква с редица препятствия, но според мен едно от тях е особено съществено и ясно отличимо. Всъщност смятам, че именно поради него страната ни остава относително бедна:
Българинът предпочита да спестява, като държи парите си „под дюшека“, в банка или най-често ги насочва към недвижими имоти, вместо да ги инвестира в активната, производствена икономика. Това е поведение, което не носи продуктивност, дълбоко вкоренено от поколения, а държавните политики – включително новият бюджет – продължават да го насърчават.
Ако целта е да се запълва хазната, не бива да се облагат плодовете на труда и производството, а непродуктивната собственост, която изисква ресурс, но не създава добавена стойност.
Разходната част на бюджета дори няма да коментирам – там очевидно има огромно поле за съкращения…
