Тази година турските акции преживяват значителни трудности. Особено силен удар получиха пазарите след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, което предизвика политическо земетресение и резки спадове в стойността на акциите. Въпреки че през последните седмици се наблюдава частично възстановяване, надеждите на инвеститорите са свързани с евентуално намаляване на основния лихвен процент. Все пак експертите са единодушни, че такова решение няма да бъде взето на предстоящото заседание на Централната банка този четвъртък, а едва най-рано в края на юли, съобщава германското издание „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).
Влиянието на политическите събития върху икономиката
Спадът на инфлацията до 35,4% през май – най-ниското ниво от края на 2021 година – би могъл да бъде аргумент за облекчаване на лихвената политика. В момента основният лихвен процент остава висок – 46%. През пролетта на миналата година, когато инфлацията достигна рекордните 75%, започна бавен спад, което доведе до намаляване на лихвите от 50% на 42,5% в края на 2024 г.
Въпреки това, политическите трусове, породени от ареста на Имамоглу, предизвикаха паника на международните финансови пазари. Турската лира се срина и Централната банка бе принудена да се намеси с мащабни покупки за подкрепа на валутата. Това струваше десетки милиарди долари на валутните резерви и доведе до повишаване на основния лихвен процент.
Какво означава това за икономиката?
Вътре в Турция реакциите са смесени, посочва ФАЦ. За икономиката, която е натоварена с растящи разходи за заплати и продължаваща инфлация, скъпите кредити и увеличените разходи са сериозен проблем. Тъй като инфлацията надвишава обезценяването на лирата, фирмите трудно могат да прехвърлят нарастващите разходи към чуждестранните си клиенти. На този фон се появиха спекулации за възможна смяна на министъра на икономиката и финансите Мехмет Шимшек, който преди две години бе натоварен лично от президента Реджеп Тайип Ердоган да разработи нова икономическа стратегия за овладяване на инфлацията.
Въпреки трудностите, Шимшек и неговият екип отчитат и положителни тенденции: намаляваща инфлация, очаквания за устойчив икономически растеж, мерки за насърчаване на кредитирането, по-добро събиране на данъци (с рекорден брой нови данъкоплатци) и благоприятни политически развития. Един от тези фактори е разпускането на ПКК, което позволява пренасочване на средства от борбата с тероризма към други сектори. Също така, промяната в Сирия след падането на режима на Башар Асад открива възможности за икономическо сътрудничество и участие на Турция във възстановяването на съседната страна.
Анализите остават предпазливи
Въпреки оптимистичните сигнали, анализаторите не споделят широк оптимизъм за бъдещето. Янис Хюбнер от банката Deka предупреждава за „продължителна фаза на вътрешнополитически репресии“ в страната. Анализаторите от BBVA-Garanti посочват рискове като поскъпване на храните, задържане на висока инфлация в сектора на услугите и несигурност по отношение на фискалната политика. Затова прогнозите сочат, че инфлацията към края на годината може да остане около 31%, което е над целите на Централната банка.
Валутният експерт на „Комерцбанк“ Тата Госе е скептичен, че политическата воля ще позволи необходимите икономии, за да се свали инфлацията до желаните 5 процента. Според него остава неясно дали ще се постигне стабилизация на обменния курс на турската лира.
Икономическият дефицит и външните рискове
Текущата сметка на Турция остава в дефицит. Данни от април показват, че дефицитът е достигнал 20,3 милиарда долара – с около 50% повече спрямо същия период на миналата година. Това развитие експертите описват като „катастрофално“.
Освен вътрешните проблеми, международната обстановка също създава рискове. Избухването на конфликта между Израел и Иран – съседни на Турция държави – допълнително усложнява икономическите перспективи.
Световната банка вижда лъч надежда
Въпреки тези предизвикателства, Световната банка прогнозира по-добър растеж на турската икономика, увеличавайки очакванията си за брутния вътрешен продукт от 2,6% на 3,1%. Сред причините са строгата парична политика на Шимшек и по-ниските световни цени на енергията.
