Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г. хвърля тревожна светлина върху бъдещето на хиляди студенти. Данните показват значителни различия в реализацията и доходите на завършилите, които често зависят повече от избрания университет, отколкото от конкретната специалност.
В някои случаи дипломата от определен вуз осигурява доход, близък до минималната работна заплата, докато същата специалност в друг университет носи заплащане на европейско ниво.
„Току-виж се разколебаете да следвате математика или общо инженерство в Русенския университет“, отбелязва анализът, публикуван от изданието „Сега“.
Математика за 1900 лева
Най-голямата разлика се наблюдава при специалността „Математика“. Завършилите Софийския университет започват с среден облагаем доход около 5000 лева, а възпитаниците на Техническия университет – София – със средно 4220 лева. В Русенския университет „Ангел Кънчев“ обаче средният доход на математиците е едва 1900 лева – повече от два пъти и половина по-нисък, при формално една и съща квалификация.
Показателят за реализация също е тревожен. Само 41% от завършилите математика в Русе заемат позиции, изискващи висше образование, докато при Софийския университет този дял достига 93%, което ясно подчертава пропастта между дипломата и трудовия пазар.
Икономистите остават на дъното
Подобна е ситуацията и при най-масовата специалност „Икономика“. Завършилите Русенския университет реализират среден доход около 1870 лева. За сравнение, икономистите от Софийския университет получават средно 4200 лева, а завършилите частни вузове с профилирана подготовка – приблизително 3900 лева.
Рейтингът показва, че Русенският университет изостава не само от големите столични университети, но и от редица по-малки и нишови висши училища.
Рекордна безработица при инженерите
Дори специалността „Общо инженерство“, традиционно смятана за силна в техническите университети, не осигурява очакваната стабилност в Русе. Данните показват най-висока безработица сред завършилите това направление в Русенския университет – 5%. За сравнение, Университетът по хранителни технологии в Пловдив отчита едва 0,6% безработица в същата област.
Колебания и съмнения в системата
Въпреки явните сигнали от статистиката, академичната общност не е напълно единна в оценката си за рейтинговата система.
„Вече има по-отчетлива диференциация и затова в системата се наблюдават колебания в доверието към рейтинговата методика“, коментира проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите.
Какво следва
Независимо от резервите на част от академичните среди, данните очертават ясен извод – изборът на университет е ключов фактор за бъдещите доходи и професионална реализация. За някои специалности дипломата от Русе може да се окаже не стартиране на успешна кариера, а сериозно ограничение още в първите години след завършването.
