Отношенията между Гърция и Турция винаги са били обтегнати – исторически обременени, изпълнени с напрежение и взаимно недоверие. Турция често се възприема от гръцката страна като непредсказуем и дори агресивен съсед, от когото страната трябва да се защитава. Именно поради тази причина Атина отделя над 3% от брутния си вътрешен продукт за отбрана – едно от най-високите нива в ЕС.
И все пак, въпреки политическото напрежение, икономическите и туристическите връзки между двете държави процъфтяват. Турците са добре дошли както като туристи, така и като инвеститори – особено на островите в Източно Егейско море, които се намират на близко разстояние от турския бряг.
Пример за това е малкият остров Лерос, който дълги години бе известен с тежкото си минало – там се намираше една от най-проблемните психиатрични клиники в Европа. Днес обаче островът е магнит за туристи, особено от Турция. От курортното градче Тургутрейс, близо до Бодрум, пътуването с ферибот до Лерос отнема около час – значително по-кратко от почти 10-часовото пътуване от Пирея. Това превръща острова в популярна дестинация за стотици турски туристи дневно през летния сезон, а някои дори вече притежават ваканционни имоти там.
Местните жители приемат с отворени обятия гостите от другата страна на Егейско море, които ценят местната кухня, атмосфера и начин на живот. Подобна картина се наблюдава и на други острови като Лесбос, Хиос и Самос.
Програмата за опростени туристически визи, въведена след срещата между премиера Кириакос Мицотакис и турския президент Реджеп Ердоган в края на 2023 г., допълнително улесни достъпа на турски туристи до десет гръцки острова. Тя увеличи потока от посетители не само през лятото, но и извън туристическия сезон.
Нараства и интересът на турските граждани към инвестиции в Гърция. Според данни на Турската централна банка, само за периода от 2022 до 2024 г. турските инвестиции в страната са нараснали десетократно, достигайки общ обем от 548 милиона щатски долара. Основният фокус е върху недвижимите имоти – стратегическа инвестиция, която предоставя достъп до така наречената „златна виза“. Тази схема дава възможност за петгодишно пребиваване в Гърция и свободно придвижване в рамките на Шенгенското пространство.
През 2024 г. общо 9289 заявления са подадени по тази програма, от които 1356 са от турски граждани. Въпреки че първоначално праговете за инвестиция бяха по-ниски (250 000 евро), от 2023 г. насам минималните суми постепенно нарастват – първо до 400 000 евро в Атина, Солун, Миконос и Санторини, а от септември 2024 г. – до 800 000 евро за цялата Атика, Солун и островите с над 3100 жители. В останалите части на страната прагът остава 400 000 евро.
Въпреки ръста в изискванията, търсенето от граждани на страни извън ЕС – включително Турция, Китай, Русия, Израел и САЩ – остава високо. Това обаче предизвиква обществено напрежение в някои среди в Гърция. Особено чувствителна е темата, когато става дума за покупки на имоти от турски граждани в граничната област Тракия или на островите в Източно Егейско море.
Управляващата партия „Нова демокрация“ е изправена пред вътрешнопартийна критика, особено от страна на по-консервативни депутати, които обвиняват Мицотакис в прекомерна доброжелателност към Турция. Въпреки това, опасенията относно така наречените „агресивни покупки на имоти“ изглеждат по-скоро преувеличени.
Голяма част от турските собственици на имоти са светски настроени хора с високи доходи, които са напуснали Турция поради политически и социални причини. Други са мюсюлмани от турски произход с европейско гражданство, работили десетилетия в Германия, Белгия или Скандинавия, които търсят място за спокоен живот след пенсиониране – близо до родината, но в рамките на Европейския съюз.
