Боядисването на яйца за Великден не е просто пъстра традиция – тя има дълбоко религиозно значение и е пряко свързана с най-свещените събития в християнската вяра.
Според Християнството, Велики четвъртък е денят на Тайната вечеря – последната, в която Исус Христос се събира със своите ученици преди да бъде предаден и разпънат. Това е моментът, в който Той споделя хляба и виното с тях – символи на тялото и кръвта му, и им предава последните си духовни послания.
Велика събота пък е денят, в който Христос е погребан. Това е последният миг от тъмнината преди чудото на Възкресението, което настъпва в неделя.
Именно затова тези два дни – четвъртък и събота – са определени за боядисване на яйцата. Яйцето, като символ на живота, а червеният му цвят – като знак за кръвта на Христос и неговата саможертва, събират в себе си цялата дълбочина на празника.
Първото боядисано яйце винаги трябва да е червено. С него се прави кръстен знак върху челото на най-малките в семейството, а после и на останалите. Това яйце не се яде. То се отделя и пази цяла година – обикновено се поставя на видно място, например във витрина. Смята се, че носи здраве, щастие и закрила на дома. Следващата година се подменя с ново.
Второто червено яйце също носи особена символика. То се занася в църквата в събота вечерта – по време на великденската литургия или на следващия ден – и се оставя там в знак на благодарност и почит.
Така, чрез боядисването на яйцата в точно определени дни, християните засвидетелстват вярата си във възкресението и се изпълват с надежда, радост и благословия за новото начало.
