Четвъртъкът от Страстната седмица се счита за един от най-сакралните дни според православния канон. Това е денят, в който вярващите си припомнят Тайната вечеря – последната среща на Исус Христос с неговите ученици преди разпятието.
На тази вечеря Христос изрича важни думи, които и до днес звучат като духовно завещание. Той разчупва хляба и го дава на учениците си, казвайки: „Вземете, яжте, това е моето тяло.“ После им подава чаша вино казвайки им да пият, защото това е неговата кръв, която се пролива за опрощаване на греховете. Христос също така предсказва, че един от тях ще го предаде.
Вечерта на Велики четвъртък в храмовете се четат дванадесетте евангелия, които разказват за страданията на Божия Син. Споменава се молитвата в Гетсиманската градина, миенето на нозете на учениците – акт на смирение и любов – както и съдът на Пилат Понтийски, разпятието и погребението на Христос.
На този ден в храма се изнася и кръстът – символ на Голгота и пътя към жертвата, която Христос поема.
Според традицията именно на Велики четвъртък се боядисват яйцата. Това трябва да се случи преди Възкресението. Ако някой не успее, може да го направи и на Велика събота – това е вторият допустим ден.
Освен яйцата, на Велики четвъртък домакините замесват и обредните хлябове. В различните региони на България тези хлябове носят различни имена – кравай, кукла, квасник, яйченик, харман. Общото между тях е символиката и украсата – тестени плетки и червени яйца, които се поставят в центъра.
С по-малките хлябчета се посрещат първите гости, роднини или кумове. Също така в този ден се замесва и козунакът – сладкият обреден хляб, който символизира тялото Христово.
Народът вярва, че този ден носи силна енергия. Ако сложите пръстен под възглавницата си, ще сънувате бъдещия си съпруг. Ако пък държите в ръка пари или ценност и си намислите желание – то ще се сбъдне, стига да сте с чисто сърце.
Смята се, че сутрешната вода в този ден има магически свойства – лекува и изчиства грехове. За това хората се къпят рано сутрин, за да бъдат здрави през годината.
Има и редица забрани – не се пере, не се мете (за да не се „прахосат“ душите на починалите), не се яде коприва и оцет, защото с тях, според легендата, е бил мъчен Христос.
В някои краища на страната се палят огньове в дворовете – за да се стоплят душите на починалите, които в тази свещена нощ се връщат у дома.