Президентът Илияна Йотова заяви, че обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г., приет окончателно от Народното събрание на 24 юли. Тя няма да наложи вето, въпреки че посочи рискове около дефицита, старите неразплатени задължения и начина, по който бюджетът влиза в сила със задна дата.
В изявление, цитирано от БТА, Йотова каза, че връщането на закона за ново обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата след 1 август. Решението идва след политически натиск за вето и след 69 постъпили становища от партии, синдикати, граждански организации и експерти.
Защо няма вето
Основният аргумент на Йотова е институционалната и финансова несигурност. По думите й България е работила седем месеца с два пъти удължен бюджет за 2025 г., приет в лева, докато от 1 януари 2026 г. страната вече е в еврозоната. Бюджетът за 2026 г. влиза в сила със задна дата от 1 януари, когато голяма част от приходите и разходите вече са реализирани.
Това не означава, че президентската институция приема бюджета без критики. Йотова посочи опасения за размера на дефицита, за промени в други закони през преходните и заключителните разпоредби и за нуждата от по-голяма финансова дисциплина. Според нея обаче ново забавяне би блокирало остатъчното планиране на общини, системи, фирми и организации.
Какво е най-острото предупреждение
Най-силният политически сигнал в изявлението е за неразплатени стари задължения. Йотова заяви, че над 3 млрд. евро не са разплатени, а около 1 млрд. евро няма да влязат в приходната част на бюджета, защото вече са прибрани авансово. Тя призова министерствата и агенциите да допълнят картината, защото има опасения, че не всичко е известно.
Тази част от изявлението е важна не само за политическия спор. Ако държавата влиза в остатъчен бюджет с натрупани задължения, ефектът може да се усети при общински проекти, плащания към изпълнители, социални системи и планиране на разходи до края на годината.
Политическият спор продължава
От „Продължаваме промяната“ внесоха подписка с над 32 000 граждани с призив за вето и обявиха, че ще сезират Конституционния съд, ако законът не бъде върнат. От ГЕРБ-СДС Владислав Горанов също заяви, че ще бъде внесена конституционна жалба след обнародването в „Държавен вестник“.
Йотова каза, че правният екип на президентската институция и част от получените становища не намират основания за противоконституционност. Това не затваря спора: след обнародването темата вероятно ще се премести към Конституционния съд и към изпълнението на бюджета в оставащите месеци.
Защо дефицитът е чувствителна тема
Президентът припомни, че на 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС е открил процедура по прекомерен дефицит над 3% от БВП. В такъв контекст всеки спор за разходи, приходи и стари задължения става по-тежък, защото България трябва да показва план за постепенно ограничаване на дефицита през следващите години.
MyDailyMedia следи и други теми около публичните финанси и институциите: порицанието на българския европрокурор Теодора Георгиева, проверките по случая „Баба Алино“, сигналите на АКФ около смъртта на пътен полицай, обвинението за измама за 50 200 евро в Пловдив и разследването за пожара в Банкя. Още новини са в рубриките Политика и Икономика.
Какво следва
След обнародването бюджетът трябва да даде законова рамка за разходите и приходите до края на годината. Големият тест ще бъде дали правителството ще покаже ясна картина за неразплатените задължения и как ще ограничи дефицита, без да блокира общини, социални плащания, здравеопазване и образование.
Източници: БТА, президентска институция, Съвет на ЕС.
