Парламентът прие на първо четене промени в Кодекса на труда, с които се предлага нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Проектът е внесен от правителството и е свързан с европейските правила за адекватни минимални възнаграждения, но предизвика остър спор дали записаните критерии представляват достатъчно ясна формула.
Решението от 18 септември 2026 г. не определя окончателно бъдещия размер на минималната заплата и не приключва законодателната процедура. Текстовете трябва да минат през обсъждане и гласуване на второ четене, при което могат да бъдат променени.
Какво точно прие парламентът
На първо четене депутатите подкрепиха принципно нов начин за определяне на най-ниското възнаграждение в страната. Според представянето на проекта той трябва да отчита икономически и социални фактори и да даде повече предвидимост както на работещите, така и на бизнеса и държавния бюджет.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова защити предложението с аргумента, че механизмът трябва да осигури доход, способен да покрива основни разходи като храна, лекарства, битови сметки и услуги. По данни, цитирани от БНТ, действащата минимална работна заплата е 1213 лева, или 620,20 евро.
Защо новият механизъм предизвика спор
Основната критика в пленарната зала беше, че законопроектът изброява критерии, но не съдържа достатъчно конкретно правило, по което гражданите и работодателите сами да могат да изчислят бъдещия размер. Представители на ГЕРБ-СДС, ДБ, ПП, ДПС и „Възраждане“ поставиха различни въпроси за прозрачността, правомощията на Министерския съвет и възможния ефект върху доходите.
От „Прогресивна България“ отхвърлиха твърденията за намаляване на минималното възнаграждение и заявиха, че се очаква значително увеличение спрямо настоящата година. Така спорът остана не дали минималната заплата трябва да расте, а дали предложената процедура гарантира ясен, проверим и устойчив резултат.
Какво означава първото четене за работещите
На този етап няма нова сума, която да влиза автоматично в сила. Първото четене означава подкрепа за общата посока на законопроекта. Конкретните разпоредби могат да бъдат коригирани между двете гласувания, а окончателните правила ще станат ясни едва след приемането и обнародването им.
Темата е пряко свързана с по-ранната заявка, че минималната заплата може да се увеличи с 40–50 евро през 2027 г. Днешното решение обаче е отделна новина: то засяга законовия механизъм, а не потвърждава окончателен размер.
Кои въпроси остават отворени
- Ще бъде ли записана точна формула преди второто четене.
- Каква тежест ще имат инфлацията, средната заплата, производителността и бюджетните възможности.
- Кога ще се провеждат консултациите със синдикатите и работодателите.
- Как ще се гарантира предвидимост за фирмите и защита на покупателната способност.
- Какъв ще бъде окончателният размер на минималната заплата за 2027 г.
Дебатът идва на фона на по-широките спорове за доходите и разходите на домакинствата. Свързани с него са последните данни на Евростат за инфлацията в България, както и проверките на цените в левове и евро.
Какво изискват европейските правила
Директива (ЕС) 2022/2041 не налага еднаква минимална заплата за всички държави. Тя изисква страните със законово определени минимални възнаграждения да имат ясни критерии за тяхната адекватност и редовно актуализиране, като отчитат националните икономически и социални условия.
Именно тук е същината на българския спор: дали новите текстове превеждат тези принципи в достатъчно конкретен национален механизъм. Конституционните и трудовите спорове по темата вече стигнаха и до дело пред Конституционния съд за минималната заплата и трудовия стаж.
За сравнение с европейските ориентири ще бъде важно правителството да обясни не само кои показатели използва, а и как те влияят върху крайното число. Без такава връзка общественият спор лесно се свежда до политически обещания. При ясна методика работещите могат да проследят как се защитава покупателната им способност, а работодателите — да изчислят предварително разходите си за заплати и осигуровки.
Какво следва оттук нататък
След първото четене предложенията ще бъдат разгледани в парламентарните комисии, където депутатите могат да внесат промени. Решаващо ще бъде второто гласуване на текстовете по членове. До тогава всяка конкретна сума за 2027 г. остава предмет на политически и бюджетен дебат, а не окончателно право.
За домакинствата най-важни ще бъдат две числа: номиналното увеличение и реалната му стойност след поскъпването. За бизнеса ключовият въпрос е срокът, в който ще научи окончателния размер, за да планира разходите за труд. Подобна връзка между бюджета и осигурителните параметри се вижда и в обсъжданията за пенсии, майчинство и осигурителни доходи.
