Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по предложението държавата да поеме здравните осигуровки на жените през двете години майчинство вместо работодателите. Темата е чувствителна, защото минава през три различни интереса: разходите на бизнеса, защитата на младите майки на пазара на труда и сметката за бюджета.
Заседанието беше на 23 юни 2026 г., а предложението е за промяна в Закона за здравното осигуряване. Според БТА законопроектът е внесен от Венко Сабрутев и група народни представители. bTV съобщи, че в тристранката е отхвърлен и отделен законопроект за лични осигуровки на държавните служители.
Какво предвиждаше предложението
Идеята е проста на пръв поглед: когато жена е в отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете, здравните вноски за този период да не са ангажимент на работодателя, а на държавата. Така работодателят няма да носи разход за служител, който временно не работи, но запазва трудовото си правоотношение.
Аргументът на вносителите е, че това би намалило финансовия стимул работодатели да гледат на младите жени като на по-рискови кандидати при наемане. Срещу това стои друг въпрос: ако държавата поеме вноските, тежестта няма да изчезне, а ще бъде прехвърлена към бюджета.
Колко е реалният размер на вноската
Здравноосигурителната вноска е 8%, посочва НАП. За периоди, свързани с болнични, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, базата е минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица. В справките на приходната агенция за 2026 г. този праг е 550,66 евро.
На практика спорът не е за огромна сума на една жена за един месец, а за принцип и за натрупване. Когато броят на майките в отпуск се умножи по месеци, години и работодатели, се получава разход, който едната страна иска да свали от фирмите, а другата пита откъде точно ще бъде платен.
Защо работодателите имат интерес
За бизнеса подобна промяна би била директно облекчение. Особено при малки фирми с няколко служители всеки фиксиран разход се усеща. Ако в екип от десет души две служителки излязат в майчинство в близък период, работодателят едновременно търси заместници, организира работа и продължава да носи част от осигурителната тежест.
Точно затова темата има и по-широк трудов ефект. На хартия законът защитава майчинството и забранява дискриминация. В реалния живот обаче работодателските сметки често се правят още на интервюто. Ако промяната намали този риск, тя може да помогне на част от жените в активна възраст. Ако обаче се направи без ясна бюджетна оценка, ще отвори нов спор при всяка следваща финансова рамка.
Защо синдикатите и държавата са предпазливи
Синдикалната логика е различна: когато едно право е свързано с трудово правоотношение, работодателят не трябва лесно да се освобождава от отговорност. Освен това подобна промяна може да създаде прецедент и при други групи работещи, за които бизнесът също би поискал бюджетът да поема част от разходите.
За държавата ключовият въпрос е фискален. Ако разходът мине към бюджета, той трябва да бъде планиран в приходите и разходите. Това е особено чувствително в година, в която темите за осигуровки, заплати и публични финанси вече са напрегнати. MyDailyMedia наскоро проследи и данните на НСИ, според които разходите за труд са нараснали с 13,4% за година.
Какво означава липсата на съгласие
Решението на тристранката не е окончателна присъда за законопроекта. НСТС дава позиция на социалните партньори, но Народното събрание може да продължи процедурата. Политически обаче липсата на консенсус означава, че текстът ще влезе в парламента с ясно разделени позиции и с нужда от по-точна сметка.
Най-вероятният следващ спор ще бъде не дали майчинството трябва да бъде защитено, а кой плаща конкретната сметка. Това е разликата между лозунг и работещ закон. Ако няма оценка колко ще струва промяната и как ще се отрази на работодателите, всяка страна ще продължи да говори от своя ъгъл.
Къде е връзката с по-широката осигурителна картина
Темата идва след серия решения и спорове около доходи, осигуровки и бюджет. По-рано MyDailyMedia писа за здравните вноски на абитуриентите през лятото – друг пример как пропуск в осигуряването може да доведе до неприятни последици. Писахме и за новия дълг до 3,8 млрд. евро, който показва колко внимателно се гледа всяко ново бюджетно задължение.
В социалната политика малките на вид плащания често стават големи, защото се повтарят всеки месец и засягат много хора. Затова спорът за майчинството не е технически. Той е тест дали държавата ще насърчава поемане на семейни отговорности през бюджета, или ще запази досегашната логика, при която работодателят остава част от осигурителната връзка.
Какво да следят майките и работодателите
За момента няма действаща промяна, която да прехвърля тези здравни вноски към държавата. Работодателите трябва да продължат да прилагат сегашния режим, а жените в майчинство не бива да приемат новината като вече прието право. Реалната промяна ще настъпи само ако законопроектът мине през Народното събрание, бъде обнародван и влезе в сила.
Практичният съвет е да се следят три неща: дали текстът ще бъде преработен, дали ще има финансова оценка и дали парламентът ще го придвижи преди следващия бюджетен цикъл. Дотогава казусът остава политически отворен, но правно старият ред продължава.
Накратко
- НСТС не постигна съгласие държавата да поеме здравните вноски през двете години майчинство.
- Предложението е внесено от Венко Сабрутев и група народни представители.
- Аргументът „за“ е облекчение за работодателите и по-малък риск от дискриминация при наемане.
- Основното възражение е кой ще плати разхода и как ще бъде планиран в бюджета.
- Без приет закон няма промяна в режима за работодатели и майки.
Често задавани въпроси
Държавата вече ли поема здравните вноски по време на майчинство?
Не. На 23 юни 2026 г. тристранният съвет не постигна съгласие по предложението. Промяна би имало само след приемане на закон от Народното събрание.
Защо темата е важна за работодателите?
Защото вноските са разход, който остава за работодателя при запазено трудово правоотношение, макар служителката да е в отпуск за майчинство.
Какъв е основният риск за бюджета?
Ако държавата поеме вноските, разходът трябва да бъде покрит от публични средства. Затова е нужна ясна финансова оценка колко ще струва мярката годишно.
